Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

2 Fr K Sinev Bucharest 2017На 25 октомври в Патриаршеския палат в Букурещ продължиха работните заседания на Международния богословски конгрес посветен на жертвите на комунизма.

Четвъртото заседание обединяваше доклади върху темата „Личността, куража и мъдростта на патриарх Юстиниан по време на комунистическия режим”. Модератор беше отец проф. Георге Холбя. Доклади изнесоха:

- Раду Чучеану, Национален институт за изследване на тоталитаризма – Румънска академия – „Юстиниан (Марина) – румънският Томас Бекет”;

- проф. Лауренциу Тънасе, Национален съвет за изследване архивите на Секуритате (CNSAS) – „Религията през комунистическия период: конфликт, сътрудничество, партньорство?”;

- проф. Джеордже Енаке, Университет „Долни Дунав”, Галац – „Критиката на комунизма от християнска перспектива в Румъния след 1945”;

- Адриан Николае Петку, CNSAS – „Личността на патриарх Юстиниан (Марина) между очернянето и историческата реалност”.

Последваха дискусии върху представените доклади.

Изложенията съдържаха изключителна убедителност не само благодарение на представената фактология, базирана върху архивни документи, но особено с това, че някои от докладчиците сами са преминали през комунистическите затвори. Г-н Раду Чучеану, например, е лежал в затвор по идеологически причини цели 17 години.

Г-н Лауренциу Тънасе цитира доклад от 6 октомври 1958 г. на Александру Дръгич, министър на Вътрешните работи, от който става ясно, че „през 1920 г. са съществували 2300 монаси и монахини, през 1938 г. са съществували 154 манастира с 4100 монаси и монахини, през 1944 г. броят приблизително се запазва, през 1949 г. е имало 173 манастира с 5300 монаси и монахини, а в настоящия момент има 191 манастира с 6400 монаси и монахини. Това означава, че преди 23 август 1944 г., за 24 години (1920-1924) броят на монасите е нараснал с 1800, а след 23 август 1944 г., само за 14 години (1944-1958) техният брой нараства с 2300”.

Адриан Николае Петку ежеседмично води рубриката „Църковна памет” на църковния ежедневник в-к Светлина, в който публикува биографиите на репресирани свещенослужители.

Петото, последно заседание на Конгреса, беше модерирано от проф. Адриан Лемени, ПБФ „Патриарх Юстиниан”, Букурещ, патриаршески съветник и оглавяващ Богословско-образователния отдел на Румънската патриаршия. Доклади представиха:

- Октав Бжоза, председател на Дружеството на бившите политически затворници в Румъния – „Силата на вярата в съхраняването на тялото и душата”;

- Отец проф. Георге Холбя, ПБФ Букурещ – „Преобразяването на страданието в комунистическите затвори. Свидетелства”;

- Доц. д-р Раду Преда, председател на Института за изследване на комунистическите престъпления и паметта на румънското заточение – „Паметта като душевно упражнение. Социално-богословски импликации”;

- Александру Постика, юридически съветник на Бесарабската митрополия (Кишинев), „Съветската носталгия – главно препятствие при почитане паметта на жертвите на репресиите в Бесарабия (Република Молдова)”.

Проф. Лемени изтъкна заслугите на отец Холбя при провеждането в Богословския факултет на „културно-духовни бдения”, т. е. вечери, посветени на отделни румънски изповедници на вярата. Самият отец Холбя е научен ръководител на 200 дипломни работи, посветени на мъченици и изповедници от комунистическите лагери. В Румъния вече се е наложило понятието за тези изповедници известни като светците на затворите, сред които са Мирча Вулканеску, отец Георге Калчу, отец Николай Щайнхарт (евреин, приел православието). Самият отец проф. Думитру Стънилоае е възприемал страданията на тоталитарните лагери като дар и е изповядвал, че „в затвора се научих да се моля”, практикувайки Иисусовата молитва.

Отец Холбя цитира потресаващи свидетелства на тези светци на затворите, превърнали се в живи кандила, успели да преобразят страданието, преминавайки през опита на границата между живота и смъртта.

Г-н Раду Преда, който същевременно е професор по богословие в Клуж-Напока, подчерта и похвали инициативата на Румънската православна църква да подеме мащабен дебат по осмислянето вътре в самата нея на комунистическия период от нейната история. Нещо, което в България беше блокирано от появата на разкола. Г-н Преда се изказа положително и приветства участието на представителите на сестрите църкви, за да може да се осмисли всеправославният опит от последиците от комунизма. Той каза, че „днес нашата свобода е предплатена от мъчениците и изповедниците на вярата. Трябва да се поучим от лекцията на свободата. Вероятно ще изглежда парадоксално, но не религията, а атеизмът лишава от свобода. Където има по-малко вяра, там има по-малко свобода”.

Посвещаването на 2017 г. на жертвите на комунизма проф. Раду Преда дефинира като „пророческа стъпка” на Румънската църква, с оглед на наближаващата 2019 г., когато се навършват три десетилетия от края на атеистичния режим.

Официално Международният богословски конгрес завърши с връчването в зала „Християнска Европа” на Патриаршеския палат на Възпоменателни дипломи и медали „Патриарх Юстиниан”. Сам Блаженейшия Даниил лично връчи на всеки от участниците и организаторите на Конгреса тези възпоменателни отличия. Чрез свещ. Кирил Синев, Борис Маринов от ЦИАИ, чийто доклад бе представен на форума, също получи диплома и медал „в знак на почит и признателност за изключителната дейност в защита и служение на правата вяра, при промотиране на изкуството, християнската култура и румънската духовност”.

По лична покана на патриарха участниците във форума посетиха градините на Патриаршията, където на специална каменна скамейка сред природата блаженопочиналия патриарх Юстиниан е приемал на аудиенция хора – без опасения, че е подслушван от Секуритате.

В късния следобед чуждестранните участници в Конгреса посетиха църквата „Св. Йоан” – Пиаца, която на 30 май 1986 г. е била преместена с пневматични помпи на релси и „скрита” зад блоковете. По този начин се е спасила от разрушаване. Стана ясно, че изобретател на механизма за преместване на църкви по релси е инж. Еуджениу Йордакеску. Подобен начин за спасяване от разрушаване сполетява и Синодния палат в манастира „Антим”, преместен през 1985 г.

В края на деня чуждестранните представители посетиха Букурещката духовна семинария с манастира „Раду Вода”. Манастирската църква е била спасена от разрушаване благодарение на изричната воля на патриарх Юстиниан да бъде погребан в нея. От 2001 г. се възстановява монашеският статут на семинарията, в която днес пребивават 30 монаха.

Снимки от събитието виж – тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uapf6 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.