В Букурещ започна Международен богословски конгрес, посветен на жертвите на комунизма

Конгресът е с четири тематични направления:

1. Враждебност на атеистичния комунизъм към религията и форми на проявление;
2. Животът на енориите, манастирите и богословските училища по време на комунистическия режим;
3. Личността, куража и мъдростта на патриарх Юстиниан по време на комунистическия режим;
4. Отдаване на почит към паметта на изповедниците и защитниците на православието, като източник на благодарност и на духовно и пастирско обновление.

При откриването на конгреса патриарх Даниил представи слово, озаглавено „Изповядването на православната вяра през време на гонение на Църквата”. Причината за обявяването на 2017 г. за Възпоменателна година, посветена на патриарх Юстиниан и защитниците на православието през времето на комунизма, е достойното отбелязване на 40 години от смъртта на блаженопочившия предстоятел (26 март 1977 г.), който близо три десетилетия (от 24 май 1948 г.) ръководи Румънската църква през време на атеистичния режим. „С много кураж и равновесие, дипломатичност и здравина той се е опитвал да защитава Църквата от системните удари на политическата власт, избирайки пътя на дръзката съпротива, понякога камуфлирана от „благоприятен” дискурс за комунистическите лидери. Противопоставял се е, според възможностите, на злоупотребите и вмешателството на комунистическата партия в живота на Църквата и на опита ѝ да превърне Църквата в една безсилна институция, едновременно толерирана и дискредитирана, имаща незначителна роля в обществото” – каза патриарх Даниил.

Той подчерта още че „… твърдостта и достойнството на християнските изповедници, последвали Спасителя Иисус Христос дори в комунистическите затвори, чрез изпълняване на Неговата заповед да простят на гонителите, ни призовават да изповядваме и да защитаваме нашата православна вяра на всяко място и при всяка ситуация. Участието в този конгрес на представителите на православните църкви, пострадали през комунизма, представлява общо свидетелство на почит към паметта на тези, които са изповядвали и защитавали православната вяра, дори с цената на живота си през време на гонение”.

В заключение Негово Блаженство каза: „Поздравяваме организаторите на този конгрес и благославяме всички участници, с надеждата, че това академично събитие ще допринесе за усилване на духовните връзки между нашите православни църкви и народи, за да изповядваме и насърчаваме православната християнска вяра в едно плуралистично общество, което се конфронтира с многобройни кризи: нравствена, социална и икономическа, но и с феномена на секуларизацията и миграцията”.

„През времето на атеистичния комунизъм главният въпрос за християнина е бил: как да придобием свободата на мисълта и на действието? Днес главният въпрос е: какво правим с нашата свобода, как я използваме? Как общуваме и сътрудничим едни с други, за да промотираме мисията на Църквата в днешния свят?”.

След словото на патриарха поздравителни адреси бяха представени от министъра на националното образование проф. Ливиу Мариан Поп, акад. Ръзван Теодореску от Румънската академия на науките, г-н Виктор Опаски – Държавен секретариат за вероизповеданията, проф. Мирча Думитру, зам. ректор на Букурещкия университет.

По време на второто работно заседание, модерирано от отец проф. Щефан Букиу, декан на ПБФ „Патриарх Юстиниан”, беше представен опитът на сестрите-църкви.

Отец проф. Александър Мазърин от Православния университет „Св. Тихон”, Москва представи доклад на тема „Руската православна църква по време на комунистическото гонение”.

Ситуацията в България беше представена с доклад на Борис Маринов от Църковно-историческия и архивен институт на Българската патриаршия на тема „Българската православна църква и паметта за мъчениците и изповедниците на вярата, пострадали от комунистическия режим”, представен на румънски език от свещ. Кирил Синев. В доклада се обобщава, че „днес изследователите разполагат с документирани данни за 219 избити в периода 1944-1959 г. клирици на БПЦ – включително един митрополит, но по общо признание това е една много малка част от реално ликвидираните, тъй като огромен брой от изпълнените след 9 септември 1944 г. в България смъртни присъди (не само над свещенослужители, но и въобще) просто не са документирани, а много от документите за тези присъди са впоследствие унищожени”. В своя доклад г-н Маринов обърна внимание на безпрецедентното ограничаване на обществената и социална дейност на Църквата през комунистическия период, налагането на нова гражданска ритуалистика, отреждането на Църквата на единствено представителни функции, превръщането на Рилския манастир в „музей” (1961-1968 г.), вербуването и съзнателното сътрудничене на репресивния апарат, последиците на разкола и „замразяването за дълъг период от време на осмислянето вътре в самата нея на комунистическия период от нейната история. Както, разбира се, и изкривяването на обществения дебат върху тази част от българското минало”. Периодът на разкола (1992-2004 г.) – се подчертава в доклада – „изигра необходимата роля за объркване и раздвояване на общественото мнение относно случвалото се в близкото минало и онова, което става в новото настояще на Църквата, и – като размени ролите на главните действащи лица – обезсили този дебат именно във времето, когато той можеше и когато трябваше да бъде проведен”. Голямото предимство на БПЦ обаче е „регламентираният свободен достъп до архивите на Държавна сигурност и на останалите институции, имащи отношение към живота на Църквата в онзи период. Другото голямо нейно предимство в тази връзка е извършеното, благодарение на разсекретените архиви, огромно количество изследователска работа от богослови и историци, чийто трудове са сериозна основа не само за подновяване и активизиране на вътрешно-църковния дебат върху комунистическото минало, но и за започването на още много процедури като тази за Неврокопския митрополит Борис”. Знак за пробуждане на паметта на Българската православна църква за комунистическия период от нейната история г-н Маринов вижда и във възстановяването и освещаването на 10 септември 2017 г. на разрушения от комунистите, в далечната 1975 г., русенски храм „Всех святих”.

Участниците в конгреса проявиха особен интерес към ситуацията в България и зададоха въпроси относно състоянието на предмета „Религия” в светските училища и преодоляването на печално известния разкол у нас.

Опитът на Православната църква от комунистическия режим беше представен и от представители на Грузинската (еп. Вахтанг на Никортсминд), Полската (отец-проф. Томас Стемпа) и Албанската (Пиро Кондили) сестри-църкви.

По време на третото заседание, модерирано от отец проф. Йоан Молдовяну, доклади представиха:

- отец проф. Йоан Викован (декан на ПБФ „Думитру Стънилоае”, Яш) на тема „Живота на енориите през периода на комунистическия режим”;

- отец проф. Михаил Съсъужан (ПБФ Букурещ) „Богословското и религиозно образование в Румъния по време на комунистическия режим”;

- свещ. д-р Дорин-Демостене Янку, директор на архивите на Румънската патриаршия, „Антирелигиозната кампания в Румъния през 1948 г.: съветска заповед или дейност на румънските комунисти? Случаят с изваждането на Религията от училище и борбата срещу иконите”;

- лектор Флориан Бикир, Национален съвет за изследване архивите на Секуритате „Отец Арсений Бока, изповедник на правата вяра”.

Последва дискусия върху изнесените доклади. Широко беше обсъдена личността на отец Арсений Бока, за когото вече е започнала процедура за канонизация.

В рамките на днешния ден, съгласно предварително обявената програма, раклата с мощите на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски бяха изнесени от Патриаршеската катедрала и поставени в специален балдахин за поклонение. Въпреки неблагоприятните метеорологични условия, вярващите търпеливо стояха на ред за поклонение.

п.п. В късния следобед участниците в Конгреса получиха ежедневника на Румънската патриаршия, вестник Светлина (бр. 245 (3837), година 13), в който подробно бяха представени работните заседания на международния форум.

Повече снимки от събитието виж тук: http://basilica.ro/prima-zi-a-congresului-international-de-teologie-sesiunea-inaugurala-a-fost-prezidata-de-parintele-patriarh-daniel/.