В неделя, 24 септември, Македонската православна църква канонизира архим. Йоаникий – игумен и основател на манастира „Св. Илия“ в с. Ракотинци, близо до Скопие. Прославата на светеца започна още в събота с богослужение в съборната църква „Св. Климент Охридски“ в Скопие, а в неделния ден беше провъзгласена официалната канонизация. Мощите на преп. Йоаникий ще бъдат изнесени с лития за благословение на вярващите.
Двери вече писа за почитта към архим. Йоаникий както в Македония, така и в Гърция и на Света Гора. Причината за почитането му са изцеленията, които стават по неговите молитви, а частица от мощите му вече се съхранява в гръцки манастир във Верия. Тропарите в негова памет са написани от великия химнописец на Вселенска патриаршия отец Атанасий Симонопетрит, който подготвя и неговата служба.
Архим. Йоаникий е български духовник, роден в Охридско. Родителите му се казват Георги и София. Той е клирик на Българската екзархия, образован, пътувал по много свети места, заради което хората го наричали „Дядо Хаджия“. Бил е учител в българското училище, което се е помещавало в манастирския двор. Търсели са го и за лечение. В подготвяния за него тропар той е наречен „пророк на народа, лекар и учител“. Отец Йоаникий почива през 1940 г. на 100-годишна възраст. Мощите му са открити нетленни през 1986 г. в селския храм в Ракотицни „Успение Богородично“. Местното население го почита като светец много преди официалната му канонизация, което е и нормалният за православието ред.
Въпреки че в популярните разкази за живота на новия светец темата за Българската екзархия не се споменава, в официалното житие на св. Йоаникий, издадено преди дни от Скопската митрополия, недвусмисено се казва, че той е бил ръкоположен за йеромонах от екзархийския митрополит Кирил през 1875 г., а манастирът „Св. Илия“ в Ракотинци е осветен от екзархийския митрополит Теодосий (Гологанов).
Македонската църква канонизира архим. Йоаникий по случай годишнината от обявяването на своята автокефалия, която и досега остава непризната от поместните православни църкви. Това стана причина от Сръбската църква, представена в Македония от архиеп. Йоан (Вранишковски), да заявят в писмо до македонските митрополити, че тази канонизация не бива да се извършва, защото „архим. Йоаникий от Ракотинци е бил сръбски духовник“, а „Македонската църква е в схизма и не може да произвежда светци“. (Причината за това твърдение е, че след 1918 г. в тези земи се установява сръбска власт. Срещу екзархийските духовници, които отказват да споменават сръбската църковна и светска власт, започват гонения).
Като оставим настрана балканските националистични дрязги, нека благодарим на Бога за това, че е прославил с чудеса Своя угодник – може би и за вразумление на всички враждуващи „за вяра и род“ по тези изстрадали земи.
