През последната година руските медии активно коментират протестните акции на т. нар. „православни активисти“ срещу прожекцията на филма „Матилда“, посветен на последния руски император Николай ΙΙ. Трейлърът на филма, който ще бъде показан едва през октомври, вече няколко месеца предизвиква шумни дискусии. Лентата разказва за живота на престолонаследника и бъдещ император Николай II и отношенията му с балерината Матилда Кшесинска.
Според редица „православно-патриотични организации“ филмът „Матилда“ оскърбява „религиозните чувства на вярващите“, което в Русия е подсъдно. Според тях филмът десакрализира образа на последния руски император, който е убит от болшевиките и в ново време беше канонизиран заедно със семейството си като страстотерпец. В определени църковни среди неговият образ заема ключово място в монархическата идеология за Москва като Трети Рим, която в наши дни преживява разцвет. Поради тази причина разказът за интимните отношения на младия Николай с балерината Матилда се възприе изключително остро в тези среди. Техен най-атрактивен изразител е депутатката Наталия Поклонская, представяща себе си като „православна активистка“ и „почитателка на Николай ΙΙ“. Младата и атрактивна депутатка (прокурор на Крим в първите две години след анексията му, героиня на японски анимационни сериали и т. н.) редовно дава интервюта за „оскърбените си чувства на вярваща християнка“. Неотдавна тя свидетелства дори, че станала свидетел как статуя на Николай II в Крим започнала да мироточи. Тогава се наложи Московска патриаршия да излезе с официално изявление, че това не е вярно.
Такъв род прояви на Поклонская и нейни единомишленици, агресивното им поведение и постоянното афиширине на „оскърбени религиозни чувства“ открива неограничени възможности на руските журналисти да се подиграват с „православното тесногръдие и скудоумие“. За авторския екип на „Матилда“ пък продължаващите вече половин година „църковни протести“ срещу есенната прожекция на лентата е чудесна реклама, гарантираща огромен рейтинг на продукцията.
Московска патриаршия не подкрепя тези акции, но и не се разграничава категорично от тях – определя ги като „граждански инициативи“.
Вчера известният прот. Всеволод Чаплин, който беше отстранен от официалните си постове в Московска патриаршия преди година, разпространи от името на организацията „Съвет на православната патриотична общественост“ декларация, в която обявява, че причастяването с Христовите Тайни на авторите на филма и на тези, които го харесват, „ще им бъде за съд и осъждане“, като дори са приведени църковни канони от вселенските събори (например, Правило 63 на Шестия вселенски събор, отнасящо се до неканоничните жития на мъченици).
Всички тези крайности и агресивно говорене в медиите дава повод да се хули името Христово сред невярващите, а Православната църква да се смята за общество от фанатици. В Русия масово се наложи терминът „православен активист“ с отрицателна конотация, използван за хора с неадекватно поведение и изказвания. Сред любимите на руските медии „православни активисти“ са скандалният Ентео, ръководител на движението „Божия воля“, депутатът Милонов и неговата колежка Поклонская (на снимката), Юрий Задоя, ръководителят на Института за страните от Общността на независимите държави в Украйна Кирил Фролов, изпадналият в немилост прот. Всеволод Чаплин и др. Въпреки че принадлежат към различни обществени течения, те всички редовно изискват порицание и забрана на различни изложби, театрални постановки, филми, концерти и т. н., раздават анатеми и „отлъчват“, активността им стига дори до физически разгром на изложби и др. Всичко това те вършат с убеждението, че така „ще предпазят хората от порока“.
Срещу това компрометиращо Църквата на Христос поведение възразяват много от вярващите в Русия, но техният глас не е така силен и медийно отразяван като този на „активистите“. В открито писмо от миналата година на вярващи и атеисти се казва, че „след всяка такава престъпна проява, направена от името на всички православни, по адрес на вярващите все по-често звучат думи като мракобеси, фанатици и др. ... Изразът „православен активист“, който преди се свързваше с благотворителността, заради такива юродстващи клоуни се превърна в оскърбително обвинение. Сега така наричат мерзки интриганти, прикриващи с вярата свои користни цели“.
