За първи път в Германия се проведе Седмица на Източната църква с провеждане на най-разнообразни мероприятия. С благословията на Православната епископска конференция в Германия (ПЕКГ) тя бе организирана от различните общини на източните църкви в Щутгарт и околността му. Голямо съдействие оказа и римокатолическата Академия на диоцеза Ротенбург-Щутгарт. Нейният сътрудник, православният богослов Владимир Латинович, защитил в римокатолическия факултет по богословие в Тюбинген дисертация за христологията и Евхаристията в древната Църква, бе ръководителят на този проект, чиято цел бе запознаването на местната общност с православните църкви. В организацията участваха също така ПЕКГ, „Каритас“, „Службата за мисия, икумена и развитие“ на Евангелската църква във Вюртемберг, отделът по въпроси на вярата и икумена към диоцеза Ротенбург-Щутгарт и пр.Седмицата започна на 22 юни с концерт, организиран от арменската църква в Баден-Вюртемберг, чийто свещеник Дирадур (роден като Левон) Сардарян е следвал богословие в СУ „Св. Климент Охридски“ в периода 1997-2001 г. След като взема диплома за магистър с работа на тема „Христологията на арменската апостолическа църква“, той учи немски език в Айхщет и се записва през 2003 г. като докторант към Института за православно богословие в Мюнхен. В 2007 г. успешно защитава дисертация на тема „Биоетика в икуменическа перспектива. Официални позиции на християнските църкви в Германия спрямо биоетичните въпроси относно началото на човешкия живот“.
На 25 юни пък се проведе традиционният културен и спортен празник, организирван ежегодно от Православното общество в Щутгарт „Св. ап. Павел“, в което участват миряни от различните православни общини. По време на празника се проведоха спортни игри, танцови и певчески изпълнения, бяха предложени традиционни кухненски специалитети. Въведение в особеностите на православната иконопис направи презвитера Марияна Лимбергер от Руската православна църква. Тя изнесе кратък реферат за иконописта и в рамките на организирания от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ концерт на източноцърковната музика. На 29 юни бе гвоздеят на културната част от мероприятията: най-старият сръбски хор (създаден в 1853 г. като „Първо Белградско певческо дружество“) изнесе концерт в „Санкт Еберхард“, главната римокатолическа църква в Щутгарт. След концерта еп. Ириней награди по решение на сръбския Св. Синод с ордена „Св. Сава“ пастор Манфред Вагнер, който години наред подпомагаше проекти на православните църкви.
Седмицата на източните църкви завърши с двудневна конференция, чийто домакин бе Академията на диоцеза Ротенбург-Щутгарт. Участие в нея взеха представители на православните, на староориенталските църкви, на Римокатолическата и на Евангелската църква. В конференцията участваха миряни, презвитери, монаси, епископи, преподаватели по богословие. Първата тема бе посветена на ролята на миряните в източните църкви и в нея като представител на българската църковна община участваше и Райко Синев. По разбираеми причини голям интерес сред местната аудитория предизвика и темата за положението на християнските бежанци от Близкия Изток. В тази връзка немски учени, занимаващи се с изследвания в областта на източните църкви, подчертаха, че държавните власти трябва да осъзнаят необходимостта от финансиране на научни проекти в тази област. Това би помогнало да се разбере в какви условия е възникнал и се е развил ислямът, който в последните години е актуална тема за немската общественост. Като пример бе изтъкнато, че в Корана са залегнали немалко апокрифни традиции на староориенталските църкви и че въобще разбирането на мюсюлманските традиции е невъзможно, без да се познават и традициите на християнските общности от онзи период в региона. Апелирано бе и към ръководствата на евангелските и римокатолическите факултети по богословие в Германия да се занимават по-интензивно в учебните си програми с православие. Обсъждан бе и междуконфесионалният диалог, който в момента изпитва трудности, особено що се отнася до някои източни църкви. Отбелязано бе, че докато в началото в диалога са преобладавали богословски въпроси, то след падането на Желязната завеса актуалност започват да придобиват обществени теми като секуляризация, отношение между църква и държава, социална дейност на църквите.
Силен интерес предизвика участието на римокатолическия епископ на Магдебург Герхард Файге, който е активно ангажиран в икуменическите диалози, особено с източните църкви, както и на епископа на Евангелската църква във Вюртемберг Франк Отфрид Юли. Еп. Файге отбеляза, че диалозите с православните църкви се водят редовно о т 60-те години и са минали през различни етапи, но първоначалното желание за постигане на евхаристийно общение заглъхва и след 1989 г. преобладаващи стават опасенията от прозелитизъм и униатство. Едва при папа Бенедикт XVI отношенията между източните и западните църкви се успокояват, но този диалог все още не може да постигне интензивността от 60-те години. Герхард Файге отбеляза, че поради липсата на съгласие между православните църкви, Римокатолическата църква залага понастоящем на билатерални разговори с автокефалните източни църкви, като особено плодотворни са тези с Московската патриаршия. Еп. Юли отбеляза от своя страна, че докато Константинополският патриарх търси да даде от православни позиции адекватни отговори на въпросите на съвременността, то други поместни църкви реагират с политически и богословски изолационизъм. Той подчерта респекта си към откритостта и желанието за диалог на патр. Вартоломей, който в края на май също беше в Щутгарт по повод 500-годишнината от началото на Реформацията и по повод присъждането му на почетна докторска титла от евангелския богословски факултет в Тюбинген. В заключение еп. Юли подчерта, че с оглед на напрегнатото международно положение всички християни имат важната задача в предотвратяване ескалацията на враждебността, да строят мостове на разбирателство и да спомагат за установяване на мирни отношения чрез съвместни усилия, а не чрез изолационизъм.
В последния ден на конференцията бяха представени проекти на евангелските църкви за подпомагане на източните църкви. Жени на свещеници от Гръцката, Руската, Румънската, както и от Коптската църква разказаха за своята ангажираност в енорийския живот.
Главна тема на този ден бе православното вероучение в Германия. Дискусията бе открита с изложение на о. Иля Лимбергер, свещеник на руската църковна община „Св. Николай“ в Щутгарт, относно предстоящото въвеждане на вероучение в Баден-Вюртемберг. Учебните планове са отдавна одобрени и сега родителите имат право да посочат пред училищните власти, че искат децата им да получат православно вероучение, за да може да се събере необходим минимум от желаещи. Проф. Катан, преподаващ православно богословие и катихитика в университета на Мюнстер, предупреди относно трудностите, стоящи пред въвеждането на вероучението. Според него е по-удачно да се въведе комбиниран модел на вероучение, в което ще са застъпени основните изповедания. По този начин ще се предотврати сегашното разкъсване на класове, което се получава при конфесионално обвързаното вероучение и което е нелесно от организационен аспект и поради това много православни родители остават децата си в римокатолическото или в евангелското вероучение (така постъпват често и мюсюлманските родители, които поради липса на ислямско вероучение в училищата по-скоро избират християнското вероучение, а не алтернативната специалност „Етика“).
Конференцията завърши с беседа с еп. Анба Михаел, отговарящ за коптите в Германия, и с митр. Серафим, архипастир на православните румънци в Германия и Австрия. Двамата разказаха за развитието на своите епархии и за сегашното им състояние. Коптите в Германия днес са ок. 25 000. Румънската църква е имала към 1994 г. само 9 общини, а понастоящем те са около 100. Митр. Серафим отбеляза, че много румънци стават съзнателни християни именно в диаспора. Като особено важна задача той смята св. Литургия да стане разбираема за хората. Новият му проект е построяване в Мюнхен на нов храм с епархийски център и манастир. Същевременно той обърна внимание на необходимостта Православната църква да развива социални проекти и благодари в тази връзка на Манфред Вагнер за проекта „Галац 2020“, с който се финансира приют за около 500 деца, болни от рак.
Благодарение на подкрепата на Академията на диоцеза Ротенбург-Щутгарт събитията бяха отразени и в местната преса, както и в над 50 интернет страници на евангелски и римокатолически организации. Надеждата на организаторите е да се привлече внимание върху православните енории, да се подтикнат местните християни и комунални власти към подпомагане на изграждането на енорийския им живот, както и за осъществяване на съвместни проекти, особено в областта на интеграцията. Предвидено е в бъдеще да се предложат квалификационни курсове на доброволци, които да се ангажират с различни задачи в полза на своите църковни общини. Не на последно място се очаква присъствалите студенти-богослови в бъдеще интензивно да се занимават с източните църкви и в следващите години, като заемат отговорни позиции в своите църкви, ангажират се в диалога с източните църкви и им оказват подкрепа.
