На 8 и 9 юни в Богословския факултет на униерситета в южнорумънския град Крайова се проведе международна конференция на тема „Мъчениците и изповедниците на истинската вяра в периода 1948-1989 г.“. Тя беше част от Четвъртата международна конференция „Политики. Дипломация. Култура“, организирана от Окръжната библиотека „Александру и Аристия Аман“. Учени от различни страни дискутираха актуални теми от историята на 20 век, чийто прочит е важен за осмислянето и разрешаването на проблемите на съвремието.
Срещата на богословите беше открита от митрополита на Олтения и архиепископ на Крайова Ириней, който говори за мъчениците на комунистическия терор като участници в борбата срещу тъмнината, наложена от „господарите на този свят“. С идването на Божието слово в плът светът се раздели на две: на такива, които свидетелстват за истината и ще наследят Небесното царство, и на такива, които поемат по другия път – широкия път на греха. Затова Христос казва: „Светът ще ви мрази, както и Мене намрази“. Но ние, християните, сме призвани да запалим в душите си тайнствения огън, който Спасителят донесе на земята. Не всички ранни християни са станали мъченици. Затова и мъченичеството не е институция, а свидетелство за духовния ръст на вярващите, до който те са достигали на определен духовен етап. Според митр. Ириней осветляването на живота и смъртта на новомъчениците на 20 век е част от битката с тъмнината. А „със своя подвиг мъчениците укрепват нашата духовна битка днес“, завърши митрополитът.
Доклад на тема „Комунизмът – време за избор, криза или възможност за катарзис на падналото човечество“ изнесе и д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той запозна присъстващите и с решението на Св. Синод на БПЦ да започне процедура за канонизиране на Неврокопския митрополит Борис, загинал мъченически от ръката на бивш свещеник, с което ще се постави началото на църковната прослава на новомъчениците от комунистическия период у нас. В изложението си българският църковен историк се спря върху богословския подход в изследванията на живота на родните изповедници на вярата и на методологичните проблеми, които среща историкът при осветляването и интерпретацията на техния подвиг. Той говори и за разликите между националните герои и новомъчениците, за различното им възприемане в обществото – не само светското, но и църковното:
„Всяко време има своите герои, хора, чийто живот ярко се отличава от живота на другите в обществото, но техният героичен ореол е плод на секуларната прослава, стойността на тяхното дело рядко има връзка с техния религиозен мироглед, с личната им вяра. Подвигът на националните герои обединява народа около определен национален идеал и саможертвата им освещава този идеал в паметта на народа, затова те са желани лица на всяка национална идеология, дори когато тя влиза в противоречие с ценностите, изповядвани от тези герои. Всяко време обаче има и своите мъченици –μάρτυρες, т. е. свидетели за Бога, за Христос, които ясно Го виждат и свидетелстват за Него тук и сега (срв. Евр. 11:2). Тяхното свидетелство не може да бъде заглушено, то много трудно може да бъде подменено с някаква друга, чужда на Христовата истина цел. Свидетелството на мъчениците не може да се впише безпроблемно в която и да е национална доктрина, защото по един парадоксален начин то обединява, но и изобличава, а следователно и разделя. Тяхното свидетелство за Христос е свидетелство срещу този свят, живо изобличение, което предпочитаме да игнорираме и да забравим. Забравата на мъчениците обаче е забрава за Бога, а тяхното свидетелство тук е глас Божи, който, ако не бъде разпознат, ще свидетелства срещу нас в идния век“.
