В свой анализ на ситуацията в Православната църква след Светия и велик събор в Крит през 2016 г. известният руски богослов и публицист Сергей Чапнин проследява логиката в позицията на Московска патриаршия преди, по време и след Събора, като накрая прави и своя прогноза за развитието на отношенията между православните църкви. Той показва как Московска патриаршия в стремежа си да оправдае своето решение за неучастие във висшия църковен форум допуска и стимулира радикализацията на широки кръгове от църковните среди.
Според църковния анализатор е неправилно да се задава въпросът дали в Русия „приемат решенията на Събора, или обратно, Руската църква отказва да приеме неговите документи. Колкото и да е странно, – пише Чапнин – и двата отговора са неправилни. Има и трети вариант – забравата. И това не е случайно. Забравата е оправдана, ако Съборът се разглежда като арена на борба за влияние в православния свят. Руската църква не отиде на Събора и в очите на повечето Православни църкви тя загуби от това. Едновременно с това в различните Църкви има групи, които подкрепят това решение. Днес РПЦ иска да пренапише или поне да затвори тази неудачна за нея страница от църковната история“.Според Чапнин Руската православна църква е имала поне три полезни хода, които биха избегнали влошаването на духовната атмосфера в Руската църква, а именно: „Първо, патриарх Кирил и другите отказали се предстоятели на поместни Църкви можеха да отидат на Събора поне за един ден и да вземат участие в Божествената литургия на Петдесетница заедно с всички участници в Събора. Второ, той можеше да отиде на малкия синаксис и да изкаже там своите опасения или претенции и да не остане за Събора. И трето, делегацията на РПЦ можеше да отиде на Събора и да блокира документите, които изискваха по-нататъшна работа. Можеше даже демонстративно да напусне залата на заседанията, ако останалите църкви откажеха да изслушат позицията ѝ. Но патриарх Кирил просто не отиде. Защо се отказа от възможността да внесе поправки в документите, върху които така дълго лично той работи, е непонятно. В резултат беше нанесен силен удар и върху неговата лична репутация, и върху авторитета на Руската църква“. Оттук нататък Московска патриаршия трябва да оправдае своето решение и да формира както в църковното, така и в светското общество категоричо отрицателно становище към Събора, изразяващо се в позицията: „...и много правилно, че не отидоха“. За формирането на това мнение тя получава и целия медиен ресурс на държавата.„Волно или неволно, – пише Чапнин, – но със своя отказ да участва в Светия велик събор патриарх Кирил даде зелена светлина за новата вълна изолационистки настроения вътре в Руската православна църква. За да стане в очите на членовете на Църквата официалният отказ от участие в Събора не скандално, а позитивно решение, негласно беше разрешена всяка критика, в това число и най-радикалната, на Събора. Тук особено се отличиха не само фундаменталистките групи, но и такъв уважаван ресурс като контролирания от епископ Тихон Шевкунов интернет-сайт Православие.ру“.Активността на фундаменталистите в РПЦ нарасна в началото на 2016 г., скоро след срещата на патриарх Кирил с папа Франциск в Хавана. Тогава цялата критика беше насочена изключително срещу патриарх Кирил и неговото решение да се срещне с папа Франциск, но през пролетта тази вълна вече утихна. Московска патриаршия реши отново да събуди енергията на фундаменталистите, като насочи тяхната критика вече срещу Събора и лично срещу Вселенския патриарх Вартоломей, който не послушал гласа на четирите църкви и затова можел да бъде обвиненен в папски похвати. В повечето случаи това се правеше грубо, в стила на държавната пропаганда. Например, информационната агенция ТАСС цитира доцента от Санкт-Петербургския университет дякон Владимир Василик, който твърди, че „Константинополската църква се опитва да установи диктатура в отношенията с другите 13 поместни православни църкви... Константинопол е призован да осъществи спешни действия за поправяне на грешките в навечерието на Всеправославния събор... И въпреки това с магарешка упоритост бюрократите в Константинополската патриаршия надменно презират своите събратя, не желаят нищо да променят. По този начин те действат срещу пълнотата на Православната църква, показвайки, че желаят да се установи диктатура на Константинополската патриаршия“.Показателни са не само аргументите, но и тонът на изказванията. Интересно е, че първата фраза от приведения цитат дословно се съдържа в статия на Вячеслав Никонов, публикувана в самото навечерие на Събора, който е председател на фонда „Русский мир“ (!).Твърде радикални изказвания започнаха да си позволяват и близки до патриарх Кирил хора. Изпълнителният директор на правозащитния център на Световния руски народен събор докторът на историческите науки Роман Силантев коментира за телевизия ТВЦ, че „патриарх Вартоломей е инструмент в ръцете на американците и Ердоган. С негова помощ искат да нанесат удар върху Русия, по Руската църква. Искат да нанесат удар върху световното православие. Искат да ни принудят да приемем такива документи, които ще предизвикат протест у значителна част от вярващите“.Като цяло Московска патриаршия умело използва антиевропейските и изолационистки настроения в руското общество. „Държавната пропаганда подготви добра почва за това и предостави своите медийни ресурси за популяризирането на гледната точка на РПЦ. Светият и велик събор е вече история, но борбата за интерпретацията на неговите резултати продължава и по всичко личи, че Православната църква отново я очаква разделение: в зоната на информационното и политическото влияние на Вселенска патриаршия резултатите от Събора ще се оценяват положително, а в зоната на влияние на Русия – негативно“, завършва анализа си Сергей Чапнин.Сергей Чапнин беше в продължение на 15 години главен редактор на официозите на Московска патриаршия „Журнал Московской патриархии“ и „Церковный вестник“. 20 години той имаше ключова роля за информационната политика на Московска патриаршия. От 2012 г. беше член на Съвета за сигурност и отбрана към Руската федерация. През 2015 г. Чапнин беше внезапно уволнен от заеманите църковни длъжности с лична заповед на патриарха „заради неприемливи изказвания в публичното пространство“. Според руските медии причина е доклад, изнесен от Чапнин и озаглавен „Православието в публичното пространство: война и насилие, герои и светци“. Настоящият анализ за последиците от отказа на РПЦ да участва в Критския събор е публикуван в изданието Россия в глобальной политике, №1 / 2017 г. със заглавие „Святой и Великий Собор: победа или поражение? Что дало решение РПЦ в нем не участвовать“.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy9uh
