На 23 януари през 1940 г. се преставя в Господа архим. Йоаникий, игумен на основания от него манастир "Св. Илия" в село Ракотинци, близо до Скопие. Архим. Йоаникий (1847-1940) е почитан от местното население като светец, по неговите молитви се извършват и до днес чудеса. През последните години той е почитан и в съседна Гърция именно като чудотворец и лечител. Мощите му са открити нетленни.
През тази година Македонската православна църква съобщи, че ще канонизира архим. Йоаникий Раковитски "по случай юбилейната 2017 г." от самопровъзгласяването на нейната автокефалия. В същата връзка е и канонизацията на Величкия епископ Гавриил (1926-1990).
За манастира "Св. пророк Илия" в Ракотинци се знае малко. В своята книга "Манастирите в Македония" (1933 г.) Георги Трайчев пише: "Построен през 1880 г. при с. Ракотинци, което наброява 90 чисто екзархийски къщи. Манастирът е нов, построен около 1880 г. от йеромонах Йоаникий и осветен през 1890 г. от митрополит Теодосий (Скопски, бел. ред.). Църквата е корабна, светла, средна, по размер, с притвор. Съборът ставаше на св. Илия, посещаван от града и от селата в Каршияка. Наоколо имаше хубави сгради, в които се помещаваше и селското училище. Манастирът имаше добри имоти. Той остана екзархийски". Според доклада на Скопската митрополия до Българската екзархия от 1908 г. манастирът "Св. Илия" е съграден през 1875 г. Притежава 106 ниви и 4 лозя" (по Иван Снегаров).
Архим. Йоаникий, основателят на обителта, е български духовник, роден в Охрид, родителите му се казвали Георги и София. Бил образован, пътувал е по много свети места, затова хората го наричали "Дядо Хаджия". Бил е учител в училището, което се помещавало в манастирския двор. Търсели са го и за лечение. В подготвяния за него тропар той е наречен "пророк на народа, лекар и учител". Тропарите в негова памет са написани от великия химнописец на Вселенска патриаршия отец Атанасий Симонопетрит, който подготвя и неговата служба.
Интересно е, че почитта към него през последните години се разпространява и в Гърция. По повод деня на неговата кончина, 23 януари, игуменът на гръцкия манастир във Верия "Св. Йоан Предтеча" архим. Порфирий разказа за почитта към светеца в неговия манастир, както и че са получили частица от неговите свети мощи (ключица). Архим. Порфирий свидетелства: "Когато имаме боледуващи братя, съветваме близките да запалят кандилото на нашия нов преподобен. Отец Йоаникий много бързо се отзовава и даровете (посвещения) на изцелените непрекъснато се увеличават. Дадохме св. мощи на болна с остри психични проблеми и тя получи голямо успокоение. Случи се и друго: Годеникът на дъщеря й, Георги, добро момче, но малко объркано, посети дома й и тя му казала да се поклони на св. мощи. Той се съгласил и ги целунал, а имал и големи камъни в двата бъбрека - като две пинг-понг топчета във всеки един и в понеделник му предстояла операция. При изследването преди операцията лекарите установили, че от камъните няма и следа. Друга жена беше болна от рак и лекарите я бяха отписали, по молитвите на светеца вече година по-късно е жива, радва се и прославя преподобния и Бога..." (по информация на Ромфеа)
Житието на архим. Йоаникий все още се подготвя. Неотдавна в Македония беше обявено, че е открита автобиография на архим. Йоаникий, писана през 1930 г., която обаче не е публикувана и въз основа на която ще се направи неговото житие. 11-те страници са написани в отговор на искане на сръбската църковна власт в Скопие (която се установява в района след 1920 г.) всички свещенослужители в епархията да изпратят своя биография, както и биография на най-изтъкнатите членове на своите енории. В нея той описва и мъченията, които е претърпял от турските власти, както и от арнаути, които няколко пъти се опитвали да го убият.
Интересно е, че в последните години това е вторият случай на екзархийски български духовник, който ще бъде канонизиран от друга Православна църква. През 2014 г. по инициатива на Костурския митрополит Серафим Гръцката църква канонизира като свещеномъченик отец Василий Димитров (сред гърците известен като Карапалики). Свещеникът е бил убит през 1902 г. в храма в с. Желин (гръцко име Хилиодендрон) от турци, но всъщност става жертва на църковните разпри през периода (виж тук). Както и в случая с архим. Йоаникий, той остава в молитвената памет на местното население, прославен е с чудотворство, което и води до неговата канонизация. И в двата случая в житията на новопрославените светци не се коментира тяхната принадлежност към Българската екзархия.
