Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

MСвещеният кинотис на Света гора (ръководният орган на атонската монашеска общност) разпространи своето официално становище относно приетите от архиереите-участници в Светия и велик събор на о-в Крит документи. Днес то беше разпратено до всички 20 канонични светогорски манастира. В становището, изложено на осем страници, се казва, че то е изготвено след изучаване на приетите документи и в него се отбелязват "както положителните страни в тях, така и онези места, които са неясни и имат нужда от уточняване". Становището е изготвено от петчленната светогорска комисия, на която през лятото на изминалата година беше възложена задачата да проучи текстовете и да ги консултира с 20-те светогорски манастира. В нея влизаха игумените на манастирите Кутлумуш, Ксиропотам, Симонопетра, Ставроникита и Григориат.

От текста на становището става ясно, че светогорците смятат за много важно за Православната църква текстовете на документите да бъдат така изяснени, че да не се остави възможност за тяхното тълкуване в икуменически дух, за да се успокоят духовете не само на т. нар. зилоти, но и на онези разумни християни, които смятат, че текстовете трябва да бъдат по-ясни на определени места.

В текста се настоява за по-разгърнато и категорично осъждане на унията като еклезиологичен проблем, а не като проблем на прозелитизма (в съборните документи за унията се говори два пъти: в документа Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят униатството е определено като неприемлива форма на междухристиянски отношения, а енцикликата определя Цариградския събор през 1484 г., осъдил Флорентийската уния, като събор с вселенски авторитет).

Също така се подчертава, че Съборът правилно е определил, че "Православната църква е Едната, свята, вселенска и апостолска Църква", както и че "водените от Православната църква диалози никога не са предвиждали, нито ще допуснат компромиси с вярата", но в същото време Православната църква трябва да заяви, че постигнатите от смесените комисии богословски споразумения за христологията с антихалкидонските църкви (1989 и 1990 г.), както и подписаният от смесената православно-римокатолическа комисия текст за еклезиологията в Баламанд (1993 г.) не могат да важат за православните църкви, тъй като представляват видимо "компромис с въпросите на вярата".

Светогорските монаси не виждат богословски проблем в използването на наименованието "църкви" за инославните християнски общности, което у нас, в България, беше представено от хора с крайни възгледи като ключовия проблем на критските документи, а това после автоматично залегна като основна и единствена позиция в становището на Св. Синод на БПЦ. В становището на атонските старци се отбелязва, че в документа Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят е изложено правилно учението за едната Христова църква и че инославните християни трябва да се върнат в единството на Едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Според светогорците текстът ясно заявява, че наименованието "църкви" за инославните християни не означава, че Православната църква признава съществуването на много църкви, а че това наименование е средство за общуване с инославните християни, за да се върнат те в единството на Църквата. За да се успокоят онези, които подозират отказване от учението за съществуването на една Христова църква, светогорците препоръчват да се формулира още по-изрично това учение, както са направили това редица православни богослови, светогорската общност, а и самият Вселенски патриарх Вартоломей в поредица свои изказвания. Монасите смятат, че съборните текстове не само трябва да определят другите християнски църкви като инославни, но и ясно да отбележат, че тяхното учение се различава от учението на апостолите и вселенските събори. В противен случай се оставя възможност Православната и Римокатолическата църква да се смятат за части на едната Църква, които са в състояние на прекъснато евхаристийно общение. В същото време Римокатолическата църква не признава Православната църква за пълноценна църква, тъй като тя не е в общение с папата и поради това не притежавала пълнота на благодатта.

Становището завършва с призив към сеещите разкол в Църквата да проявят трезвост и благоразумие, защото "мнозинството архиереи, присъствали на Събора, макар и в състава на представителни делегации, участваха в Светия и велик събор, за да засвидетелстват самосъзнанието на Едната, свята, вселенска и апостолска Църква, а не за да следват някаква икуменистка линия. Отчитат се и активните усилия на участващите архиереи да усъвършенстват текстовете, така че да не се допуска икуменистко звучене на документите.

Отбелязва се, че днес въпросът за единството на Православната църква стои с особена острота. Разколнически гласове звучат не само на Света гора, но и навсякъде и те вече се оформят в схизматични течения. Те се подхранват от неяснотите в съборните документи, които позволяват на тези християни да ги тълкуват в икуменистки дух. Желанието обаче за т. нар. "прекъсване на общението" са недопустими и неоснователни. Текстовете на Събора може да имат несъвършенства, се отбелязва в становището, но той не е подписвал уния, както някога в Лион и Флоренция, и нито един православен епископ не е признал осъдена от Църквата ерес. Разколническите движения радват единствено враговете на Църквата, твърдят светогорските монаси.

Те признават, че Вселенският патриарх Вартоломей е засвидетелствал искреното си желание Съборът да изрази ненакърнената православна еклезиология. "Нашите архиереи, клир и вярващ народ не са загубили правилото на вярата ни. Гледаме с надежда към по-нататъшното богословско усъвършенстване на съборните документи", се казва в становището, за да може Православната църква да изпълни наистина своята мисия в съвременния свят.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wf4hw 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.