Румънската патриаршия обяви 2017 г. за Юбилейна година на светите икони, иконарите и църковните иконографи, както и Възпоменателна година, посветена на патриарх Юстиниан и на защитниците на Православието по време на комунизма.
Румънският патриарх Даниил обяви двете основни теми на предстоящата година след Василиевата св. Литургия на 1 януари в патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена”. В Румънската църква вече стана традиция всяка година да минава под знака на важна богословска тема или историческо събитие. Това предполага организирането на множество мероприятия на централно и местно ниво, които да запознаят по-задълбочено вярващите с определените теми.
Плоещкият епископ Варлаам, патриаршески викарий и секретар на Св. Синод на Румънската православна църква, прочете официалния документ за прокламацията. В него се казва, че е одобрена църковно-народна рамкова програма с цел реализирането на литургичния, културен и медиен проект, посветен на двете теми. Св. Синод е одобрил за емблеми на юбилейната година св. ап. и ев. Лука, св. Йоан Дамаскин и св. Теодор Студит, чийто живот е свързан с православната иконопис.
Във всички църковни институции, както и в духовните семинарии и богословски факултети ще се проведат културни събития, срещи, симпозиуми, семинари, в които се призовават да вземат участие йерарси, професори по богословие, свещеници, монаси и монахини, както и други специалисти.
И по-конкретно, през пролетта ще се проведе пастирско-мисионерска конференция, на която ще се обсъди темата за православната иконография, а есенната конференция ще разгледа темата за делото на патриарх Юстиниан и защитниците на Православието в периода на комунизма.
Одобрена е диплома на юбилейната 2017 г., която ще бъде връчвана на иконографи и богослови на православната икона, както и юбилеен медал „Патриарх Юстиниан”.
В словото си патриарх Даниил мотивира избора на двете теми по следния начин:
„Ако иконата ни приканва да бъдем поклонници на Христос, св. Евхаристия ни прави христоносци.
В Църквата, посредством делото на Св. Дух в св. тайнства и в живота, християните стават живи Христови икони в света и в Небесното царство по мярата, в която любовта и светостта Христова присъстват в тях и се проявяват в тях по отношение на Бога и ближния. По този начин светците са най-живите Христови икони. Затова, когато Църквата почита светците, тя фактически прославя благодатното дело и присъствие на Христос в тях.
Почитането на св. икони има за цел изповядването на правата вяра. На първо място иконата ни разкрива Божията любов към хората и Неговото желание да ни преподаде вечния живот, освобождавайки ни както от греховете, отделящи ни от Бога, така и от смъртта. В Църквата получаваме осиновение в Христос чрез кръщението и залог за възкресението в Христос в края на вековете. Същевременно иконата на светците ни призовава към святост. Светците са учители, примери за подражаване и наши молитвеници. Те познават трудностите на християнския живот в света, който често е враждебен към Бога. Те са понесли гонения, преминали са през страдания. Христовата любов се е проявила в тях и им е дала сила да преодолеят всички нещастия и изкушения. Затова светците не са само нравствени модели, които трябва външно да се имитират, но са молитвеници за нас и едновременно с нас. Ние отслужваме св. Литургия заедно с ангелите и светците от всички времена. Затова св. икони ни призовават към святост, общение, към любов към Христовата църква от всички времена, към съхраняване на литургичното единство.
Почитта към пострадалите заради Христос през комунизма, по време на враждебния към Църквата атеистичен режим, е не само нравствено задължение, но и извор на вдъхновение, за да прозрем как през онези тежки времена стотици свещеници са измъчвани и изпращани в затвори, но са успели да запазят вярата. Много вярващи миряни са пострадали заради това, че са християни и са изповядвали вярата. Защитници на православието са били и бабите, и майките, обикновените, но вярващи родители. Въпреки че децата в училище са учили, че Бог не съществува, бабите и родителите на децата заедно със свещениците са учили децата да се молят, да обичат Бога, да целуват св. икони и да се причастяват. Въпреки че през комунизма не се преподаваше Религия в училищата, през декември 1989 г., когато се извърши революцията, много деца и младежи коленичиха, произнесоха молитвата „Отче наш” и се осениха със знака на св. кръст. Откъде са научили това? От вярващото семейство, както и от Църквата. За всички тези изповедници на православието през времето на комунизма ще си спомним с благоговение, уважение и преклонение през настоящата година, в която влязохме”.
Заслужава да се отбележи, че румънският изследовател Адриан Николае Петку ежеседмично поддържа рубриката „Църковна памет” в църковния ежедневник в. „Светлина” на Румънската патриаршия, в която представя живота и страданията на румънски духовници, пострадали през комунизма.