В проповедта си, посветена на празника на св. Николай Чудотворец, Милетски митрополит Апостол (Вулгарис), Константинополска патриаршия, сравни днешните времена с времето на св. Николай Мирликийски, който вече толкова столетия остава образец за православните епископи. По-специално той сравни отношението на светеца към събора в Никея, където е било осъдено арианското учение, с отношението на епископите на онези поместни православни църкви, които отказаха да отидат на събора на о-в Крит, понеже по този начин били искали да защитят православната вяра. Според архиерея, който е и игумен на манастира „Св. Анастасия“ на Халкидики, те са проявили непослушание към гласа на Църквата. И житието на св. Николай, епископ на Мир, ги изобличава:
„Св. Николай е смятан за покровител на всички архиереи на Православната църква… Множество хора са намерили мир в душите си покрай него. Не могат да бъдат описани постиженията му в молитвата, в аскезата, в поста, в милосърдието. Притежавайки сила от небето, той е раздавал всичко на бедните, защитавал е сираците, преживявал е бедността на страдащите и наскърбените, бил е истински отец на милосърдието. Той е станал пример за добрия пастир, правило на вярата, образ на кротостта и учител на въздържанието.
И когато настъпили трудните времена на гоненията, св. Николай, пръв между всички, заедно със словесното си паство, се е борел за истината на нашата православна вяра. Пръв в изповедничеството, пръв в затвора, във веригите и в мъките, за да укрепи със своя пример вярата на християните. А когато по-късно гоненията престанали и настанала пролетта на свободата чрез Медиоланския едикт на св. Константин Велики, св. Николай не престанал да се труди за православието. Бил е призован на Първия вселенски събор, за да обори Арий. И св. Николай се е подчинил на гласа на Църквата, и е участвал на събора, където пред всички преосвещени архиереи е изложил своите възражения и възгледи. Подчертавам това, възлюбени мои братя, защото днес, когато все още е свеж споменът за великото събитие на провелия се Свят и велик събор на Православната църква, някои смятат за достойно за хвалба, че не са участвали в неговата работа или пък смятат за свое задължение да обвиняват и осъждат решенията му без да имат никаква еклисиологична и богословска аргументация. Св. Николай обаче е участвал на Първия вселенския събор. На събора той е изложил своето мнение, а не по кръстопътища и стадиони, не пред журналистите и в медиите. Никой от светците на нашата Църква, нито един светец в историята на православието без изключение, когато е бил призован на събор, не е отказвал да отиде! Пръв е отишъл св. Николай и е защитил православието на събора, обърнал е в бягство Арий и дори е отишъл в затвора заради това. Божията благодат обаче не го е напуснала. В затвора му се е явил Христос и му е дал свещеното Евангелие и панагията и му е сложил свещения омофор…“.
