В руското общество текат разгорещени спорове за това, дали предметът „Основи на православната култура“ трябва да залегне в програмата на всички класове в руските училища. От 2012 г. той се изучаваше експериментално само в 4. клас, по един час седмично, в рамките на предмета „Основи на религиозните култури и светска етика“. Четвъртокласниците избират между шест варианта на предмета, като данните сочат, че най-много родители са избрали за своите деца варианта „Основи на светската етика“.
Програмата, подготвена от експерти от Московска патриаршия и Руската академия на образованието, предвижда разширяването на предмета във всички класове, като той се изучава два пъти седмично само под формата „Православна култура“. От Министерството на образованието потвърдиха, че такова предложение действително е постъпило, но, дори ако се приеме, то ще бъде факултативно и ще зависи изцяло от решението на родителите.
Срещу изучаването на предмета „Православна култура“ във всички класове от 2. до 11. клас се обявиха представителите на ислямската, будистката и еврейската общност в Русия. Според тях в целите на програмата е заложено „формирането на руска гражданска идентичност и ценности в многонационалното руско общество“, което автоматично изключва техните представители от възможността да имат „руска гражданска идентичност“.
Представителите на ислямската общност обаче са склонни да подкрепят това предложение, ако се предвиди и вариант за изучаване на „Ислямска култура“ в училищата.
Критики на инициативата обаче постъпват и от средите на православните духовници. Прот. Михаил Ардов, предстоятел на храма на руските новомъченици на Головинското гробище в Москва, е категоричен: „Смятам тази инициатива за глупава. По каква причина? Защото в нашето постсъветско училище просто няма на кого да бъде преподаван този предмет. В цялата държава днес максимум три процента от хората са вярващи и от тях далеч не всички възпитават децата си в съответния дух. Кой ще преподава? Днешните учители ли, които са безкрайно далеч от всичко това, или редовите свещеници, които в огромната си част не могат да свържат и две думи? Освен това трябва да помним, че в императорска Русия Закон Божи беше задължителен предмет. И как завърши всичко? С това, че всичко рухна, включително и вярата, и църквата. Повече от ясно е, че това, което ни налагат в училище, не по наше желание, предизвиква протест и отвращение. Това се случва при децата дори на уроците по литература – помня от моето детство как ни налагаха да говорим за „образа на Онегин“, „образа на Татяна“ и др., което в крайна сметка повреди отношението ми към много писатели… Затова мисля, че масовото въвеждане на такъв предмет би било образцова антирелигиозна акция. И ако днес сред някои от младите хора, сред децата все още има някакъв интерес към религията, то преподаването на този предмет в училище ще предизвика сред тях отвращение“.
Данните за изминалата година сочат, че 45% от четвъртокласниците са изучавали светска етика, 33% – основи на православната култура, 18% – световни религиозни култури, 4% – ислям, 0.5% – будизъм и още по-малко юдаизъм.