Митрополитът на Арта Игнатий неочаквано обяви решението си да се откаже от митрополитския престол. Той е изпратил писмо до Свещения Синод на Гръцката църква, с което заявява решението си по здравословни причини да се оттегли от заемания пост.
Митрополитът публикува в интернет и свое окръжно послание до клира и народа на епархията, за да покаже категоричността на решението си. В обръщението си до клира, монасите и монахините в епархията той уверява, че ще остане близко до своето паство и след оттеглянето си и изразява своята надежда за наследник на митрополитската катедра да бъде избран протосингелът на епархията архим. Теолог (Дувалис).
Подаването на оставка на митрополит не е необичайно събитие в Гърция, още повече че то се предвижда и от съответното държавно законодателство. Припомняме, че клириците в Гърция са държавни служители с всички права и задължения на такива.
В Гърция периодично се повдига въпросът за такава възможност поради навършване на определена възраст или здравословни проблеми, но в крайна сметка надделява мнението, че митрополитското служение е пожизнено. През последните десетилетия имаше няколко случая на подаване на оставка от митрополити, които при това са поставяли като условие да бъде избран на освобождаваното място конкретен клирик от техните духовни чеда; и това желание винаги е било зачитано. Особеното в сегашния случай е, че митрополитът е още на седемдесет и една години и не е тежко болен или немощен. За митрополит е избран през 1988 г.
В обръщението на митр. Игнатий, който е уважаван от вярващите йерарх, се казва: „Винаги съм се опитвал да се отнасям към всички с простота, откритост, искреност и любов. Обикнах Църквата и моето родно място, хубавия ни град, прекрасните села, енориите, манастирите, свещениците, всички хора и особено децата и младежите. Моята тревога и борба, усилия и стремежи, мисъл и грижа, сърдечно желание и молитва винаги е било материалното, духовното и психическо подпомагане на всички вас. Да се посади животворното Божиеслово в сърцата ви. Да се свържете тясно с нашия Изкупител Иисус Христос и със светата Му Църква. Да вкусите освещаващата и възраждаща благодат на св. тайнства. Да придобиете осъзнат църковен, богослужебен и мистичен живот. Да следвате с желание и последователност стъпките на Христос и Неговите светци. Да имате любов, мир и единомислие в семействата си и във всички тежки житейски битки. Да намирате подкрепа и помощ в болката при трудностите, неуспехите, бедността, ограниченията, в множеството ви проблеми. Да дадем заедно любов, надежда и правилно ръководство на нашите деца, за да се съхранят от влиянието на унищожителните процеси на нашето време и да осъществят творчески живота си.
Трудно е, обични мои, делото на епископа. Голяма е мисията, огромна е отговорността. Не се стремях към нея. Приех го със смущение и раздвоение. Намерих опора в любовта и молитвите на блажените ни предшественици, Атинския архиепископ Серафим, митрополита на Арта Игнатий Трети и незабравимия ни духовен отец Яков, сетне митрополит на Арголида, но и в помощта на всички вас, които ме обкръжихте със своята любов през цялото време на моето свещеническо и архиерейско служение. Благодаря на всички ви!
Обични мои, в трудния си църковен път вървях винаги с любов към Бога и любов към всеки човек. Като човек обаче направих и грешки, пропуски. Притесних някои, други съблазних. Смирено моля за прошка и за вашите молитви, за да прояви преблагият Бог милост към моите немощи.
Уверих се, че вече дойде часът да се оттегля от своята активна служба. Остарях, уморих се, чувствам, че силите ме напускат. Сега желая, освободен от тежките административни задължения, да премина остатъка от живота си в по-голямо спокойствие, молитва и покаяние и в едно по-живо и непосредствено общение с вас. Не напускам Арта. Тук ще остана, близо до вас, до деня, в който преблагият Бог ме призове в нашето вечно и постоянно Отечество. Ще остана винаги близо до вас и до новия ви архипастир, който се надявам и моля, и с вашите молитви, да бъде нашето чедо, обичния ни проповедник и протосингел о. Теолог, който в продължение на осемнадесет години служи тихо и безшумно, но с много ревност и жертвена любов на всички вас и преди всичко на обичните ни деца и младежи“.
