Арменската църква дари един милион долара за възстановяването на св. Кувуклий на св. Гроб Господен. Новината беше съобщена на заседание на ръководството на Арменската църква, провело се в Нагорни Карабах. Парични суми за ремонтните дейности бяха дарени и от Гръцката църква, както и от Римокатолическата църква.
Реставрацията на най-голямата християнска светиня – мястото на Възкресението на Иисус Христос, ще завърши през 2017 г.
В края на март 2016 г. Йерусалимският патриарх Теофил съобщи за началото на реставрационните дейности на кувуклия. На тържествената царемония присъстваха също Йерусалимският патриарх на Арменската апостолическа църква, както и представителят на Францисканския орден в Светите земи.
Кувуклият представлява сграда от жълто-розов мрамор с размери шест на осем метра, издигната на мястото на св. Гроб Господен в Йерусалим. На това място ангел Господен е съобщил на жените-мироносици за Възкресението на Христос. Тук е изграден и главният християнски храм в Йерусалим – „Възкресение Христово“. Наименованието произлиза от гръцката дума „гробница“. В Гроба Господен могат да служат само представители на владеещите светинята, а именно Йерусалимската православна църква, Арменската апостолическа църква и монасите от римокатолическия орден на св. Франциск.
По време на слизането на благодатния огън на Великден, православните християни получават огъня от прозорец в северната страна на т. нар. Преддверие на ангела в кувуклия, а арменците – от южната страна.
Богослужението там е ежедневно. Първо служат православните, непосредствено върху Гроба Господен. Втори служат арменците, които поставят върху св. Гроб специална дървена дъска, а трети са римокатолиците, които служат върху маса, поставена върху св. Гроб или пред входа на кувуклия. В храма има и малък параклис на коптите, пристроен от западната страна на кувуклия.
* Справка: Сегашният кувуклий е третият поред в историята на храма. Първият е бил построен още през 335 г. по идея на имп. Константин Велики, като негово древно скулптурно изображение от слонова кост може да се види в Мюнхен. В началото на 11 в. кувуклият е разрушен от мюсюлманите и е построен нов от византийския император Константин Девети Мономах. През 1555 г. францисканецът Бонифаций от Рагуза ремонтира кувуклия. Той е унищожен за втори път през 1808 г. от пожар. Третият кувуклий е построен по проект на гръцкия архитект Николай Комнин през 1810 г. и същесвува и до днес. В продължение на шестдесет години кувуклият е имал отвор в горната част, което го е излагало на влиянието на природния фактор. Земетресения в началото на 20 в. допълнително нарушават конструкцията, която периодично е частично укрепвана. Започналата реставрация в началото на 2016 г. е първият сериозен ремонт на светинята. Дейностите се наблюдават от двадесет и петима професори и специалисти от седем международни реставрационни лаборатории. По време на реставрацията са предприети специални мерки за осигуряване на свободен достъп на поклонниците, така че светинята да не бъде заключвана. Средствата за финансирането са осигурени от представителите на трите изповедания, владеещи св. Гроб Господен.
