Ден след приключването на Светия и велик събор и приемането на документите, в медийното пространство се появиха първите коментари относно позицията на отделни епископи-участници към някои от текстовете. Масово в определени гръцки форуми се разпространява, че поне осем митрополити – един от Гръцката църква, шест от Кипърската и един от Сръбската – не са подписали някои от заключителните документи на Събора.
Един от тях е Навпактски митрополит Йеротей (Влахос), който изрази своето несъгласие с текста за мисията на Православната църква. Тъй като Съборът не прие неговото предложение за промяна на термина личност с човек и техните производни, както той настояваше в своя диспут с Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас), той не бил подписал този документ. Митр. Йеротей не се е съгласил и с позицията на Гръцката църква, която прие поправка в документа за отношението на Православната църква с останалия християнски свят, отбелязваща, че наименованието „църкви“ за инославните изповедания е исторически възприето, но не отразява православната еклисиология, според която Христовата църква на земята може да бъде само една.
Според информация от гръцки форуми, документът за отношенията с другите християни не е бил подписан и от Бачки епископ Ириней, както и от група кипърски митрополити. Сред тях се изброяват Лимасолски митрополит Атанасий, митрополитът на Морфу Неофит, митрополитът на Констанция и Фамагуста Василий и още трима. Официална информация за това все още липсва. Междувременно митрополитът на Констанция Василий официално се разграничи от тези слухове за него и заяви, че е подписал документите според архиерейската си съвест. Другите митрополити нито са потвърдили, нито са отрекли тази информация.
За Двери Месинийски митрополит Хризостом, председател на каноническата и догматическата комисия при Свещения Синод на Гръцката църква и професор по догматическо богословие в Атинския университет, заяви, че четирима митрополити не са подписали всички документи. Очаква се днес да излезе официалното комюнике на Светия и велик събор. Неговото публикуване закъснява, което безспорно е резултат от хаотичната медийна политика на Събора. А това даде възможност за разпространяването на противоречива информация за хода на дискусиите.
Въпреки всекидневните брифинги пред журналисти от различни медии, които бяха излъчвани онлайн, Съборът нямаше официални медийни партньори, което се отрази на публичното отразяване на неговата дейност.
