Вчера и днес участниците в Светия и велик събор на Православната църква на о-в Крит обсъждаха темите „Мисията на Църквата“, „Диаспора“ и „Автономията и начините на нейното провъзгласяване“. Обсъжданията ще продължат и през утрешния ден. Те протичат много активно, с участието на много епископи от всички поместни православни църкви.
Участниците са приели някои от предложенията за промени в документа за „Мисията на Църквата“. Център в дискусиите по този документ е станало пространното изложение на Навпактски митрополит Йеротей (Влахос), който е настоявал навсякъде в текста думата „личност“ да се замени с „човек“. Той е извел тези различия от триадологичната проблематика. Самият Пергамски митрополит Йоан (Зизиулас) – автор на този проекто-документ, е отказал да дебатира по предложението за тази редакция. Вселенският патриарх Вартоломей е изразил мнението, че става дума за двама водещи гръцки богослови, но този спор е по-добре да бъде проведен на друго място, тъй като и самият той не се чувства компетентен да вземе отношение.
Ярка е била намесата на Александрийския патриарх Теодор, който е заявил, че православното богословие трябва да излезе от кабинетите и да отиде да свидетелства в реална мисионерска среда: „Какво да обясня на моите клирици-мисионери и пасоми в Африка, като ме питат какво решихме за православната мисия? Да им обяснявам разликата между човек и личност ли?!“.
Сред обсъжданите предложения за промени в дебатите за диаспората се е искало да се премахне дублирането на епископските титли в различните юрисдикции (например, двама или трима митрополити на Ню Йорк или на Чикаго и пр.). Обсъждано е било и дали, например, епископският титул да бъде „епископ в Бразилия“ или „Бразилски епископ“, тъй като последното е прекалено претенциозно и не оставя възможност за други юрисдикции в съответната страна. Предложено е да се въведе редовно свикване на всеправославни събори с периодичност седем-десет години, за да свикнат православните църкви да общуват и да решават заедно своите проблеми, както подобава на едната Христова църква. Патр. Вартоломей е предложил също Съборът да потвърди осъждането на етнофилетизма като ерес. На това предложение Румънският патриарх Даниил е изказал своите опасения, че това създава риск „заедно с мръсната вода да се изхвърли и бебето“, което, според него, е чистият патриотизъм.
В края на деня канцеларията на главния секретар на Вселенска патриаршия излезе с официално становище относно коментарите за промени в статута на т. нар. „Нови земи“ в Гърция (митрополиите в Централна и Северна Гърция, присъединени към кралство Гърция след 1913 г.), като заяви, че „Вселенска патриаршия няма никакво намерение да предостави автономен статут на „новите земи“ в Гърция, които винаги са се подчинявали канонично и духовно на Вселенската патриаршия, а тяхното административно управление е предадено на автокефалната Църква на Гърция, за чието служение на майката-църква Негово Светейшество благодари“. Делегацията на Атинска архиепископия и Атински архиепископ Йероним изразиха удовлетворението си от това изявление, което разсея слуховете, че Вселенската патриаршия ще даде автономен статут на митрополиите в Централна и Северна Гърция, като по този начин ги откъсне от административната юрисдикция на Църквата на Гърция.
Въпреки слуховете и тревожните очаквания да не би Съборът да постави за разглеждане въпрса за статута на Украинската църква, той не е бил поставян за разглеждане, защото не е включен в дневния ред. Очакванията Вселенският патриарх поне да коментира обръщението на Украинската Рада в рамките на Събора едва ли ще се реализират, но със сигурност този проблем ще се разглежда след края на Събора и то преди всичко в Свещения синод на Константинополската Вселенска патриаршия.
