Днес в Православната академия край с. Колимбари на северозападния бряг на о-в Крит започна срещата на предстоятелите на поместните православни църкви. Те обсъждат текста на изготвеното миналата седмица от специалната комисия послание на Събора, както и процедурни въпроси по провеждането на Светия и велик събор на Православната църква. Самият събор ще започне със св. Литургия в Неделя Петдесетница и ще продължи до следващата Неделя на всички светци, 26 юни.
На място има стотици журналисти от различни медии, които ще отразяват дейността на събора. Като доброволен проект, който няма финансиране, нито бюджет, Порталът Двери на православието няма възможност да изпрати свой репортер на Крит, но така или иначе медийният поток от Събора е прекалено наситен и няма никакво затруднение както винаги да осведомяваме редовно, незабавно и обективно читателите си за всичко, което се случва там.
Днес предстоятелите на десетте поместни православни църкви, които участват в Светия и велик събор, решиха да изпратят призив за съслужение на Петдесетница до четиримата предстоятели на отказалите се църкви – Българска, Антиохийска, Грузинска и Руска, за да се даде израз на литургичното единство на православието.
Константинополският архиепископ и Вселенски патриарх Вартоломей е предложил също така призивът да включва и архиерейско съслужение в Неделята на всички светци, в случай че не успеят за времето до Петдесетница (тази неделя).
В началото на срещата на предстоятелите беше прочетено послание от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, в което той твърди, че, макар представителството на Московска патриаршия да не присъства на Крит, той се моли за успеха на „срещата в Крит“.
Сръбската патриаршия е повторила предложението си този събор да се смята за предсъборна среща, за да се решат съществуващите проблеми, но патр. Вартоломей е отговорил, че тази среща на православието се подготвя вече петдесет години и няма време за още подготовки.
Бачки митрополит Ириней, който в последните седмици е сред противниците на сръбското участие в работата на Събора и настояваше СПЦ да се присъедини към руската позиция, е напомнил, че РПЦ е най-многобройна и съборът не трябва да продължава без нея.
Тиранският и на цяла Албания архиеп. Анастасий е поискал да се свържат по телефона с патр. Кирил, с Българския патриарх Неофит, Грузинския Илия и Антиохийския Йоан, за да бъдат призовани за участие в общото архиерейско съслужение. Освен това той открито е призовал и сръбските представители „да не се поддават на шушуканията“ и да не се оттеглят от събора.
Според Атинската информационна агенция (АПЕ) Руската православна църква – Московска патриаршия се готвела да изпрати специален наблюдател на заседанията на Всеправославния събор. Независимо от коментарите в социалните мрежи, че РПЦ е по право член на събора и не е допустимо да изпраща само наблюдател, както правят неправославните църкви, все пак самият факт представлява интерес.
Колкото и странно да изглежда на някои читатели, сред разгледаните днес въпроси е бил и този за езика, на който ще се публикува посланието. Представители на древните (при това гръкоезични) патриаршии са настояли езикът да е остарелият църковен канцеларски език от типа на т. нар. „висока катаревуса“. Мнението на повечето от гръцките архиереи обаче е, че този език не се разбира дори от самите клирици, още по-малко от народа, а трябва посланието да стигне до народа, при това в оригинал, а не в приспособен към съвременния книжовен език вариант. Припомняме, че трудности с превода на текстовете на български език имаше и през изминалите месеци, тъй като Св. Синод на БПЦ не разполага с познавач на този „фенерски“ гръцки език и често се стига до погрешни преводи.
