На въпроса как ще коментира често звучащото мнение в зилотски среди, че съборите на Църквата са вече излишни, няма какво да ходим, както зилотите обичат да казват, „при онези икуменисти“, „блажен е мъжът, който не отива в събранието на нечестивци“, „добре, че нещата се провалиха“, говорителят на Московска патриаршия Владимир Легойда отговаря пред Правмир:
- Само хора с много болна глава могат да нарекат „съвет на нечестивци“ събранието на православните архипастири, които са с нас в канонично общение. Друг въпрос е, че всяка Православна църква гледа по различен начин на своя диалог с инославните, но това не я прави неправославна.
Съборът е норма в живота на Църквата. Във всяка църква се провеждат събори – били те архиерейски или поместни. Разбира се, както показва опитът от църковния живот, Църквата може да съществува и без събори, както е било в Русия през синодалния период, но все пак това е нежелана практика. Църквата така е устроена, че съборът съответства на нормата на църковния живот, и да твърдим, че те не са необходими, е категорично невярно. Който говори така, не разбира природата на Църквата.
Легойда заяви също, че „към настоящия момент“ не вижда „опасност за единството на Вселенската църква“.
Подобни твърдения звучат не само в зилотски среди на руските християни, но и в другите поместни православни църкви, които се отказаха от участие във Всеправославния събор на о-в Крит.
У нас това маргинално мнение също звучи често, с тази разлика, че, за жалост, получава трибуна и в официални сайтове на българските църковни институции (като сайта на Българската патриаршия и сайта на Ловчанска митрополия – тук). То беше неразумно припознато и от някои български митрополити като „истинска православна позиция“, която оправдава бойкотирането на Събора в последния момент и заслужава похвала като „изповедничество“.
