На въпроса как ще коментира често звучащото мнение в зилотски среди, че Съборите са вече излишни, няма какво да ходим, както зилотите обичат да казват, "при онези икуменисти", "блажен е мъжът, който не отива в събранието на нечестивци", "добре, че нещата се провалиха", говорителят на Московска патриаршия Владимир Легойда отговаря пред Правмир:
- Само хора с много болна глава могат да нарекат "съвет на нечестивци" събранието на православните архипастири, които са с нас в канонично общение. Друг въпрос е, че всяка Православна църква гледа по различен начин на своя диалог с инославните, но това не я прави неправославна.
Съборът е норма в живота на Църквата. Във всяка Църква се провеждат събори, били те архиерейски или поместни. Разбира се, както показва опитът на църковния живот, Църквата може да съществува и без събори, както е било в Русия през синодалния период, но все пак това е нежелана практика. Църквата така е устроена, че съборът съответства на нормата на църковния живот; и да твърдим, че те не са необходими, е категорично невярно. Който говори така, не разбира природата на Църквата.
В. Легойда заяви също, че "към настоящия момент не вижда опасност за единството на Вселенската църква".
Подобни твърдения звучат не само в зилотски среди на руските християни, но и в другите поместни православни църкви, които се отказаха от участие във Всеправославния събор. У нас това маргинално мнение също звучи често; с тази разлика, че за жалост получава трибуна в официални сайтове на българските църковни институции (като сайта на Българската патриаршия и сайта на Ловчанска митрополия, виж тук). То беше неразумно припознато от някои български митрополити като "истинска православна позиция", която оправдава бойкотирането на Събора в последния момент и заслужава похвала като "изповедничество".
