В изявление на Богословския факултет на Солунския университет се казва, че преподавателите и студентите във факултета, водени от чувство за отговорност за църковния живот, отправят следното послание към православните предстоятели и архиереи, свещеници и миряни, много от които са били и техни възпитаници:
- Всички събори от първия Апостолски събор насам се свикват, когато в живота на Църквата и в нейното свидетелство в света възникват сериозни проблеми, които се решават при съборните разисквания и решения.
- След дългогодишна подготовка, по време на събранията на предстоятелите във Фенер през 2014 г. и в Шамбези през 2016 г. е решено от всички Православни църкви Светият и велик събор да бъде свикан.
- Неотдавнашните призиви за оттегляне и негативните изказвания са оскърбление срещу безценната съборност и заплашват скъпоценното единство на Православните църкви.
- Свикването на Събора беше решено от Събранието на Предстоятелите и само Събрание на Предстоятелите може да реши неговото анулиране.
- Забележките и предложенията на поместните Православни църкви в текстовете за одобрение от Светия и велик събор не са пречки за неговото свикване. Напротив, именно те го правят необходим, така че на Събора да се обсъдят решения, улесняващи вътрешноправославния диалог.
- Отправяме призив към Православните духовни водачи да осъзнаят своята отговорност за:
- обезценяването на съборността и подкопаване на единството на Православните църкви;
- употребата на понятието "консенсус" (единомислие, съгласие), който беше приет като начин за вземане на решенията по време на работата на Светия и велик събор. Консенсусът по никакъв начин не узаконява анулирането на Събора, чието свикване е вече решено, чрез използване на тактиката на методично отказване от участие в работата му;
- противоречивата картина на Православието, която някои представят пред останалия свят, и разклащането на духовния му авторитет чрез разрушителни действия с етнофилетистки характер.
- разочарованието, което създават у младите хора, тъй като се показват неспособни да преодолеят личните си слабости и избягват да се отворят към съвременното общество, като предложат отговори на неговите нужди и идеал за неговите търсения;
- тактиката "решаваме да отидем, но накрая не отиваме и така нанасяме удар върху авторитета на Събора" говори за лични сепаратистки користни съображения, затваряне в себе си и отказ от мисията на Църквата да проповядва мира на близки и далечни по всички краища на земята.
Солун, 10 юни, Възнесение Господне
