На 11 март с благословението на Руския патриарх Кирил в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. Кирил и Методий“ в Москва се състоя семинар, посветен на Всеправославния събор, който трябва да се проведе в о. Крит през юни, съобщава Патриархия.ру.
В семинара са взели участие: митрополитът за Франция на Цариградска патриаршия Емануил, президент на събранието на православните епископи във Франция, Волоколамският митрополит Иларион, председател на Отдела за външни отношения на Московска патриаршия, други архиереи на Руската православна църква, игумени на манастири, преподаватели от висшата школа на Църквата и др.
В приветствието си към присъстващите Волоколамският митрополит Иларион отбелязал: „Решението за провеждането на събора е взето на срещата на предстоятелите на поместните православни църкви, в което взе участие и Светейшият патриарх Московски и на цяла Русия Кирил. Тогава ние се обърнахме към Константинополския патриарх Вартоломей с молба да изпрати в Руската църква авторитетен йерарх на Вселенска патриаршия, който би могъл да изложи гледната точка на Вселенска патриаршия за подготовката и провеждането на Всеправославния събор“.
След това е била дадена думата на митрополит Емануил, който е изнесъл доклад, посветен на предстоящия събор, а също и на междуправославния и обществен контекст, в който ще бъде свикан.
Говорейки за значението на провеждането на събора, митрополит Емануил е подчертал: “Той ще покаже на света единството на Православието, което трябва да се научи да живее и да интегрира своето многообразие на международно и на православно ниво.“
Един от най-актуалните съвременни въпроси е положението в Близкия Изток, тежкото положение на християнските общини от този район, заплашени от унищожение. „Това е хуманитарна трагедия. Нещо повече, това е историческа и цивилизационна трагедия, - констатира докладчикът. – Заплахата от изчезването на християните от Близкия Изток има глобален характер и ще е удар на първо място върху нашите духовни корени, които са ни вдъхновявали в епохата на глобалните промени“.
Тази тема е била в центъра на вниманието и на разговора между Руския патриарх Кирил и папа Франциск, провела се в Куба, е напомнил митрополит Емануил, подчертавайки важността на състоялата се среща.
Говорейки за социалния и демографския контекст, в който живее и действа в наши дни Православната църква, митр. Емануил споменава, че през последното столетие рязко е нараснал броят на изповядващите Православие. Така, съгласно изследвания, направени от парижкия колеж Бернарден, броят на православните в света е нараснал от 124 923 000 в началото на 20 в. до 274 447 000 вярващи през 2014 г.
В своя доклад архиереят се спира накратко върху документите, които са били подготвени в хода на предсъборния процес и са публикувани, за да се запознаят с тях вярващите. „Внимателното изчитане на документите, които ще бъдат представени на вниманието на събора, прекрасно ще покаже тяхната голямата актуалност“, изтъква докладчикът.
Последвало е изложение и от Волоколамски митр. Иларион, в което той отбелязва: „Съборът се подготвя от около 55 години – това е много време. Някой може да попита: защо подготовката е продължила толкова дълго? Можем да приведем много причини, заради които провеждането му се е отлагало, те са от вътрешноцъркоен и геополитически характер. Но фактът, че днес се приближаваме към датата на събора, ни кара да мислим, че Божият промисъл е водил Църквата по такъв начин, че Всеправославният събор да бъде свикан не по-рано, а именно сега. Не толкова отдавна проведохме срещата в Хавана между Московския патриарх и Римския папа, която се подготвяше от 20 години: през 1996 г. започна подготовката на срещата между приснопаметния патриарх Алексий II и папа Йоан-Павел II. Тя беше насрочена за 1997 г., бяха определени мястото и датата, но срещата не се състоя. Виждаме как Божият промисъл ни посочва точното време и място за провеждането на подобен род исторически срещи.“
Според митрополит Иларион Всеправосланият събор в този вид, в който е замислен, ще представлява първото събрание на представителите на всички общопризнати поместни православни църкви от времето на VII-ия вселенски събор. „Това възлага на нас не само голяма отговорност, но и предизвиква определени въпроси в известна част на нашето паство, които питат: какъв ще е този събор, защо се налага да се свиква, това няма ли да е VIІI вселенски събор, който ще преразгледа решенията на древните вселенски събори? Няма ли на този събор да бъдат приети някакви нововъведения, които ще накарат Православната църква да отстъпи от истината? Чуват се такива гласове и именно заради това ние от самото начало искахме най-важните въпроси и теми на събора да бъдат напълно открити, достъпни за нашите вярващи, целият процес да е напълно прозрачен. Ние настоявахме църковният народ във всички православни църкви да знае какви решения се подготвят и какви документи ще бъдат приети“, заявява митрополитът.
Той напомня, че Московска патриаршия от самото начало е настоявала всички решения на събора да се приемат с консенсус от православните църкви. „Под консенсус ние разбираме съгласие на поместните православни църкви с това или онова решение – съгласие, което се изразява от всяка делегация, - уточнява митрополит Иларион. – Ние приехме такъв правилник на събора, според който всяка поместна православна църква ще има един глас. Консенсусът означава единомислие на всички поместни православни църкви. Това не означава, че вътре в една делегация не може да има разногласия, но този въпрос ще се решава вътре в тази делегация, той не трябва да става проблем на целия събор. Ако някой архиерей не е съгласен с един или друг документ или твърдение в документа, той може да заяви това вътре в своята делегация, но делегацията взима решение да подкрепи или да не подкрепи този или онзи пункт от документа. Консенсусът между делегациите е основата, на която ще работи Всеправосланият събор. Ние от самото начало настоявахме, че този консенсус трябва да бъде осигурен както на самия събор, така и на етапите на подготовката за него.
Затова целите на Всеправославния събор в този вид, в който са представени сега, не са внушителни и впечатляващи", заяви владика Иларион. „Става ясно, че ние няма да приемем някакви епохални решения, които ще се чуят в целия свят, но затова пък ще приемем решения, които ще съответстват на многовековното учение на нашата света Православна църква, отразяват копнежите на църковния народ. Решения, които няма да бъдат оспорени от никого“.
Освен Правилника на събора за обсъждане на Всеправославния събор са готови шест документа: Мисията на Православната църква в съвременния свят, Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят, Тайнството Брак и препятствията за него, Важността на поста и неговото спазване днес, Автономията и начинът за нейното провъзгласяване, Православната диаспора.
Последният от тях е приет още през 2009 г. на IV-то всеправославно предсъборно съвещание. Приемането на документа за автономията и начина за нейното провъзгласяване, а също и на документа за поста стана в хода на V-то предсъборно съвещание през 2015 г. А особено важният съборен отговор на православните църкви на многото предизвикателства на съвремието и посветен основно на социална тематика е в документа „Мисията на Православната църква в съвременния свят“. Той беше приет на срещата на предстоятелите и представителите на поместните православни църкви, която се проведе в Женева през януари тази година.
Според митрополит Иларион има определени усложнения с два от документите. Единият от тях – „Тайнството брак и препятствията пред него“ – е бил обсъждан на срещата през януари тази година. Той е приет от значителна част от Църквата, но не е бил подписан от представителите на Антиохийската и Грузинската патриаршия. „Доколкото ние знаем, претенциите на Грузинската църква към документа са по принципни причини: тази Църква остро критикува възможностите за смесени бракове (с инославни) и благославянето по икономия на тези бракове“. Документът „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ беше подписан от всички православни църкви на предсъборното съвещание през 2015 г. Но така или иначе след съвещанието и след срещата на предстоятелите Св. Синод на Грузинската православна църква на заседанието си от 12 февруари 2016 г. отклони този документ, тъй като има принципни поправки и забележки по него. Освен това Правилникът на събора не е подписан от делегацията на Антиохийската църква.
Във връзка с това митрополит Иларион e попитал митрополит Емануил, как Цариградската патриаршия ще действа по отношение на документите, които не са подписани от всички или се оспорват от една или друга православна църква.
„Ние трябва да обърнем внимание на причините, по които документите не са били подписани от Антихийската православна църква и по които се оспорват от Грузинската православна църква. Това са различни причини – отбелязва представителят на Цариградската патриаршия. - Ние не взимаме еднолични решения, не можем да кажем какво ще стане на събора, но това е процес и ние трябва да продължим да се молим и да полагаме усилия за това да се намери решение на проблема, съществуващ в отношенията между Антиохийската и Йерусалимската православна църква, и за това те да приемат тези документи. Що се отнася до Грузинската църква, то ние трябва да изчакаме техните коментари, за да разберем защо са отхвърлили този документ.“
Митрополит Иларион се е съгласил с последното становище на госта и е изразил пожелание възникналите при подготовката разногласия да бъдат решени до началото на събора. „Ние от своя страна сме длъжни да направим всичко, за да осигурим успеха на Всеправославния събор и на единомислието в него“, заявява митр. Иларион.
В края на семинара прот. Николай Балашов, заместник-председател на Отдела за външноцърковни отношения, е благодарил на госта и е заявил: „Процесът по подготовка на събора е много важен, особено в тези последни месеци до провеждането му. Убеден съм, че те трябва да са максимално наситени със събития, подобни на този семинар. Необходимо е по всякакви начини да се увеличи комуникацията между поместните православни църкви, да общуваме в различни формати, включително и такива като днешната среща, за да усетим атмосферата, настроението, внимателно да се вслушваме в различните гласове и да проявяваме максимално внимание към различията, които съществуват между нас.“
