В Атина през изминалата седмица (21-23 октомври 2015 г.) се проведе научна конференция на специалисти по източноцърковно пеене, посветена на 200-годишнината от въвеждането на новия метод на нотация, известен от възрожденската книжнина у нас като "новата метода". Този нов, значително опростен нотопис е въведен от цариградските музикоучители Григорий Протопсалт, митрополит Хрисант Мадитски и Хурмузий Книгопазител във второто десетилетие на 19 век и бързо се разпространява сред православните църкви, които са запазили източноцърковното (наричано още "византийско" или просто "гръцко") пеене. Новата нотация е спомогнала за по-лесното и успешно усвояване на това пеене, започнали са да преписват църковнопевческите книги на нея. Тя става и подтик да се съставят, нотират и преписват нови и нови сборници, в това число и в българските манастири и храмове, най-вече в Рилския манастир.
Основателно кръглата годишнина на тази нотация, наричана и "хрисантова", и "хурмузиева", събра вниманието и усилията на организатори и участници в научно-практическата проява в гръцката столица. А пък Националният Атински Каподистриев университет с готовност стана съорганизатор, като предостави за целта залите на първата сграда на университета, започнал своята дейност в центъра на Атина още през 1837 г.
Основен организатор на конференцията беше Институтът за църковна музика, основан и председателстван от проф. Григорий Статис, изследовател на източноцърковното пеене. Този институт проведе за шести пореден път своята конференция. Те се случват всеки три години и събират наедно изследователи и изпълнители на тази православна музика. Сега бяха дошли около стотина участници от Гърция, България, Македония, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна, Финландия.
На конференцията, която се откри от проф. Статис и беше приветствана от името на Атинския архиепископ Йероним ІІ, ректора на Атинския университет и други авторитетни институции, бяха изнесени над 50 научни доклада. В тях се представи историята на новата нотация на източноцърковното пеене още от появата й в началото на 19 век, както и творческото й прилагане през изминалите 200 г. в гръкоезичните църкви и извън тях. Не бяха спестени и изказаните в различни години през тези две столетия критични преценки за метода, особено що се отнася до възможностите му за изразяването на най-"тънките" особености на тази свещена музика.
Хорът на атинските псалтове под ръководството на протопсалта Ахилей Халдеакис, професор по византийска музика в Атинския университет, хорове от Бачката епархия в Сърбия, от Коринт и други места на Гърция във всяка от трите вечери изнасяха в атинската църква "Живоприемни източник" концерти с песнопения от различни векове - преди и след установяването на новия метод.
От България в конференцията участваха известният преподавател и изпълнител на църковно пеене Андрей Касабов, музикологът Асен Атанасов, също църковен певец, и проф. Иван Ж. Димитров, богослов и филолог. И тримата са участници в научния екип, започнал изследването на музикалните ръкописи на Рилския манастир, написани на гръцки и на църковнославянски език. В своите доклади те представиха историята на разпространението на "новата метода" в българските земи, основните дейци в тази област, досегашната работа по изследването на славянските музикални ръкописи от тази обител, както и настоящия проект на секцията по музикознание на Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките.
В своя доклад музикологът Асен Атанасов изтъкна: „Новият метод, реформирал забележително византийската музика, бива възприет в ръкописен вид и приложен почти веднага в българските земи. Най-голямата заслуга за неговото усвояване, утвърждаване и разпространение e на Рилския манастир – незагасващия през вековете духовен български светилник. Заедно с манастирите в Света гора, по-специално Зографския и Хилендарския (тогава и той населен с българи – б. р.), Рилската обител е истинска работилница на църковнопевческото изкуство. Рилската певческа школа възприема реформата, утвърждава жанрово-стилистическата система в преводи на църковнославянски език, както и нотацията, установена в църковнопевческата практика на богослужебния гръцки език след тази реформа, усвоява нови музикални образци, разгръща активна музикално-преводаческа дейност. Рилските ръкописи, съдържащи части от теоретичния трактат на Хрисант „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“, както и възкресниците, специално писани от йеродякон Кирил за обучение, свидетелстват, че музикалната теория се е преподавала задълбочено, а практиката демонстрира изявено придържане към нормите и правилата на доброто мелотворчество. Строгият неутралитет на манастира през националното Възраждане в периода на борбата за самостоятелна българска църква пречи на разпространението на музикалната теория из страната. В средата на 50-те години на ХІХ в. (по-точно през 1848 г.) се появява първият български печатан учебник по музика с автор Николай Триандафилов. Той е почти буквален превод на Въведението на Хрисант. Това първо печатно музикално-теоретично пособие през Възраждането в България остава единствено по рода си до появата на следващите музикално-теоретични съчинения-рьководства по източно църковно пение, печатани през втората половина на 19 в. и първата половина на 20 в.“
Андрей Касабов, като се спря на приноса на Рилския манастир и особено на йеромонах Неофит Рилски за творческото прилагане на новия метод в България, подчерта: "В България Новият метод се усвоява най-рано в Рилския манастир. Сам йером. Неофит твърди, че Рилският манастир е първото място в България, където се усвоява този метод: „И когато ся изнамери тая нова метода от приснопамятнаго Хурмузия и от неговите спомощници, най-напред от всички места донесе ся в Рилския монастир и от него ся разнесе (като от некой разсад) и по всичката България”. Йеромонах Неофит Рилски безспорно е един от ръководителите на музикално-организираната дейност в Рилският манастир, свързана с усвояването на Новия метод и приспособяването му към църковнославянските богослужебни текстове. Той е изключителен фактор за усвояване на съвременните тогава най-модерни образци и създаване на единна книжовна култура. С неговото най-дейно участие църковнопевческото изкуство достига голяма висота. Създава се български певчески репертоар, който служи на духовните нужди на българския народ. "
Проф. И. Ж. Димитров говори за традицията на църковната музика в България през последните два века, като представи и проекта за опис на двуезичните музикални ръкописи в библиотеката на Рилската света обител, като каза: "Една група от изследователи музиковеди, химнолози, богослови, филолози и историци извърши описването на първите славянски музикални ръкописи в Рилския манастир и вече започна описването на двуезичните. Тяхната работа сега се представя и пред гръцката и международната научна общественост."
За сведение на читателите ни ще посочим, че днес византийската (колкото и условно да е това определение) музикална теория и нотация не присъстват като специализирани учебни предмети в програмите на университетските департаменти по музика. Представяни са като цикъл лекции пред студенти от Теоретичния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. По-обособено се преподават в богословските факултети и катедри в българските университети, където студентите се обучават и в практиката на източноцърковното пеене.
На снимките, направени от проф. Константин Карагунис: горе - Андрей Касабов изнася своя доклад; по средата - проф. Григорий Статис чете основния доклад на конференцията; долу - преподавателката по църковно пеене в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет г-жа Мария Александру (от румънски произход) заедно с група студенти представят звученето на древни църковни песнопения.
