На празника на св. Богородица – Живоприемни източник с архиерейска св. Литургия своя храмов празник отбеляза църквата при самия Живоприемен източник, който се намира в гробищния комплекс на квартала Балъкли в Истанбул, някогашния Константинопол. На Светли петък, когато св. Църква е отредила да честваме този празник в чест на Божията майка, там служиха гостите-архиереи: Константийски Василий от Кипърската църква и Димитриадски Игнатий от Гръцката църква, както и Синадски Дионисий от Патриаршията. Храмът „Св. Богородица – Живоприемни източник” беше пълен със стотици християни от Гърция и други страни, дошли тук специално за празничния ден. Сред тях имаше и българска група поклонници, която присъства на св. Литургия.
До храма се намира изворът с лечебна вода, наречен Живоприемен източник. Както свидетелстват историческите сведения, днешната обител възниква още в 5 в. около малък извор, който се е намирал край константинополските порти, а водите му вършели чудеса по молитвите на св. Богородица. Историята разказва, че византийският имп. Лъв, воден от гласа на Божията майка, дал вода от извора на сляп старец и помазал очите му с кал от него, след което слепецът прогледнал. След това с нейна помощ построил храм на това място, където много болни намирали изцерение от тежки болести. В 15 в. храмът е бил разрушен от мюсюлманите, а изворът – засипан. Това е продължило до средата на 19 в., когато храмът е въздигнат в сегашния вид, а изворът – възстановен. Оттогава всяка година на Светли петък се чества обновлението на този храм. До храма в малък подземен параклис, се намира и самият Живоприемен източник, откъдето може и днес да се почерпи вода.
Българската група поклонници посетихме още Константинополската патриаршия в кв. „Фенер”, църквата на св. Богородица в кв. „Влахерна”, известна с явяването там на св. Богородица и чудото на Богородичния покров, което се е случило в нея през 9 в. Също така взехме участие в св. Литургия в Българската екзархия в кв. „Шишли” и посетихме известната църква-музей „Св. София”, Музеят на подовите мозайки и манастира „Хора”, представящи уникални образци на източно-църковното изкуство в световен мащаб.
Иконата на Живоприемния източник – пред нея са окачени десетки посвещения, обикновено изобразяващи оздравялата фигурата или частта от тялото на посветилия сребърното изображение.
Постройката над параклиса на Живоприемния източник, който е останал днес на 6-7 м. под повърхността на земята. Вляво е западната страна на храма.
Снимки: авторката.
