Библеистичен семинар, организиран от Департамента по изучаване на ръкописната традиция на Новия Завет при Богословската академия във Волос, се проведе на 31 март 2015 г. в Атина. Темата на семинара беше „Новият Завет в църковен контекст”.
Семинарът се проведе в две сесии, председателствани от д-р Николаос Аспрулис, научен сътрудник в академията. В своето въведително приветствие той осведоми аудиторията за работата и дейността на Богословската академия във Волос. А двамата съ-директори на департамента проф. Екатерини Цаламбуни и проф. Христос Караколис разказаха за целите на новооснования департамент и за значимостта на семинара като негово първо официално събитие.
Пленарен доклад беше изнесен от д-р Кристофър Такет, професор в университета в Оксфорд, Англия, на тема „Какво е да изучаваш Новия Завет? Новият Завет и ранното християнство”. В лекцията си проф. Такет се постара да даде отговор на наглед простия въпрос „Какво представлява изучаването на Новия Завет (New Testament Studies)”, тъй като терминът New Testament Studies е широко използван и има много департаменти или секции в университети или други институции, които се казва, че са посветени на новозаветни изследвания, а също така има международно научно общество, наречено „Общество за изучаване на Новия Завет” (SNTS). Каква е тази дисциплина, която е дала своето име на академични дружества, академични длъжности и на отдели от академични институции? Във втората част от своя доклад проф. Такет засегна възможния принос на текстове (напр. неканоничните евангелия или творенията на т. н. апостолски мъже и др.) за новозаветните изследвания и за нашето разбиране на новозаветния текст.
Първата сесия на семинара завърши с две кратки съобщения: на д-р Тобиас Никлас, професор в университета в Регенсбург, Германия, който говори върху ролята на Библията в християнското богословие от римокатолическа перспектива, и на Христос Караколис, професор в Атинския университет, който говори върху темата „Патристична традиция, православно богословие и значението на Библията за Православната църква в Гърция”. В своя доклад проф. Никлас застъпи идеята, че „Библията е душата на християнското богословие” и формулира поредица от заключения от римокатолическо гледище.
Проф. Караколис на свой ред накратко постави основния въпрос в контекста на православното богословие: за отношението между библейския канон, който носи авторитета на Слово Божие и авторитета на патристичната тълкувателна традиция.
Във втората сесия на семинара бяха изнесени доклади върху конкретни въпроси.
Д-р Томас Крауз от университета в Цюрих, Швейцария, говори по темата „Канонът на Новия Завет: някои размишления за ІІ Петрово послание”. Работил дълго време върху това послание, неговия език, стил и съдържание, той с примери показа, че текстът на посланието несправедливо е смятан за претърпял множество по-късни намеси.
Стефанос Михалйос, преподавател в Гръцкия библейски колеж, Атина, представи темата „Молитвата като есхатологичен акт” (Иоан 16:23-24). Той представи виждането си за молитвата в Иоан 16:23-27 като есхатологичен акт; наблегна на използването на старозаветни алюзии в непосредствен контекст (Ис. 26:17 и 66:7-9) и подчерта, че молитвата отразява мисионерската задача на Божия народ.
На свой ред Джеф Балдуин, професор от същия колеж, разви темата „Противопоставяне на „еретика”: общата жажда и междуобщностният диалог в тълкуванието на случая с жената-самарянка (Иоан 4 гл.)”. Той представи много интересен преглед на тълкуването и въприемането на историята за жената-самарянка в патристична (Ориген, св. Ириней Лионски, св. Йоан Златоуст) и протестантска (Лутер, Калвин) традиция, както и в съвременните проучвания.
Накрая д-р Цаламбуни, доцент в Солунския университет, Гърция, разгледа темата за изучаването на инертекстуалните стратегии в Евангелие според Марк – възкресението и изцелението на бесноватия младеж (Марк 9:14-27). Чрез съвременната херменевтична теория на интертекстуалността (и особено на интратекстуалността) тя се постара да изтъкне алюзията на Христовото възкресение в изцеляването на бесноватия младеж въпреки отсъствието на разказ за възкресението в евангелието според Марк.
В края на всяка сесия беше отделено достатъчно време за въпроси и отговори.
Департаментът да изучаване на ръкописната традиция на Новия Завет беше основан с решение (13/27.12.2013 г.) на съвета на директорите на Волоската богословска академия. Неговата главна цел е създаването на критично издание на византийския гръцки текст на Новия Завет, използван от православната църква като литургичен текст.
Сред неговите цели са откриването, събирането, заснимането, цифровизирането и проучването на ръкописи (с цялостен текст или с богослужебни четива), които представят византийския текстови тип; обучението на специалисти в критиката на текста; организирането на конференции и семинари; критични издание на новозаветния тест и особено преиздаване на изданието от 1904 г. на Константинополска патриаршия с подобрения, корекции и прилагане на съвременната научна методология; изучаване и популяризиране на всяка форма на тълкувателни коментари на Новия Завет във византийските ръкописи (литургични ръкописи, катени и др.); участие в международни форуми; сътрудничество със сродни институции в чужбина; създаване на електронно списание за популяризиране на резултатите от изследователския проект.
Цели се също така създаване и поддържане на уеб-страница, която да осигурява информация за академичната общност; сътрудничество с православните църкви за преиздаване и критични корекции на използвания новозаветен текст. Департаментът възнамерява: а) да запълни значителната празнина в изследванията, тъй като сродните изследователски центрове са ангажирани с други форми на текстовата традиция на древната църква (като Алекснадрийския текст, свитъци, древни латински преводи и др.), имайки като обект възможния най-близък до оригинала новозаветен текст текст, а не възстановяването на „живия текст” на византийската традиция; б) проучване и подчертаване на важната част от традицията на Древната църква, която досега не е задоволително проучена; в) осигуряване на помощ особено за гръцкоговорящите православни църкви чрез осигуряване на преиздания на новозаветния текст, който се използва ежедневно в литургичната практика, и д) представяне на международно научно ниво на неоценимото културно наследство на гръцките ръкописи на Новия Завет.
За директори на департамента са утвърдени: 1. Христос Караколис, професор по Нов Завет в Атинския Каподистриев университет, член на редакторския комитет на критичните издания „Nestle-Aland” и „The Greek New Testament”, член на комитета за научни издания на Немското библейски дружество, член на Управителния комитет на SNTS и вице-президент на Комитета за развитие на Новия Завет в Източна Европа, член на консултативния съвет на списание „Early Christianity”, на Colloquium Oecumenicum Paulinum и Colloquium Ioanneum. 2. Екатирини Цаламбуни, доцент по Нов Завет в Солунския Аристотелев университет, член на ръководния съвет на Европейската асоциация за библейски проучвания, член на съвета на директорите на Европейското дружество на жените в богословските изследвания, член на Дружеството за библейска литература, на Colloquium Oecumenicum Paulinum и на Гръцкото библейско дружество.
Авторът е доктор по богословие и преподавател във Великотърновския университет (бел. ред.).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/946hu
