Владимир Легойда, председател на Синодния информационен отдел на Московска патриаршия, коментира напрежението между творческата интелигенция и някои представители на РПЦ по повод все по-честите критики от страна на църковници към различни творчески проекти, постановки, опери и др.
Според Легойда в документа „За отношението на Руската православна църква към преднамереното публично богохулство и клевета към Църквата”, прието на Архиерейския събор през 2011 г., изрично се посочва кой има право да сезира правоохранителните органи при такива случаи. А именно, упълномощените синодни и епархийски църковни органи. От това става ясно, че „очевидно не трябва всеки вярващ или свещеник, като види в публичното пространство нещо, което му се струва богохулно и оскърбяващо чувствата му, да тича по своя инициатива в прокуратурата”. „Църквата е заинтересувана повече от всеки друг да няма углавни дела по тези статии от Закона. Ние сме призвани да намираме общ език с творците, с журналистите в света и да се разбираме взаимно”, отбелязва той.
Конкретен повод за размяната на взаимни обвинения е случаят с Новосибирския и Бердски митр. Тихон, който се е обърнал към прокуратурата по повод съвременния прочит на операта „Танхойзер” на Вагнер. Според митрополита тя е оскърбила неговите религиозни чувства, което според новоприетия руски закон е подсъдно деяние. Жалбата на митрополита е подадена през декември м. г., но на 24 февруари прокуратурата е повдигнала административно дело против режисьора Тимотей Кулябин „за умишлено публично оскверняване на религиозни символи”. В постановката Христос прекарва няколко дни в царството на Венера, а на сцената се редуват изображения на Кръста и разголени жени. В жалбата на митрополита се казва също, че кръстът присъства и в държавната символика на Русия и в множество награди и затова не бива да бъде оскърбяван.
Случаят придоби голяма популярност в Русия и в диалога се включиха видни интелектуалци – както вярващи, така и атеисти, които протестират против ролята на цензор, който си присвояват през последните години все повече църковници, с което напомнят на съветските агитатори от 60-те години.
