В своето пасхално послание Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей определи съветския и хитлеровия тоталитаризъм като „престъпления с еднакъв мащаб и жестокост”. Той отбеляза, че унищожението и подтискането на слабите от по-силните доминира в днешната светска пирамида на властта. В този контекст той припомни двата ужаса на 20 век – единият „дошъл от Централна Европа и довел до милиони жертви и расистки преследвания по време на Втората световна война”, а другият – „създаден от т. нар. прогресивни сили, извършили в името на свободата престъпления от същата величина и жестокост в Източна Европа”. И двата тоталитарни режима, според патриарха, потвърждават, че „всеки опит да се придобие свобода без Бога е обречен да завърши с трагедия”. И двата тоталитарни режима представляват „господство на силата на мрака”, а „отговорът на Църквата е благодатта и силата на Възкръсналия Христос”.
Този акцент в пасхалното слово на патриарх Вартоломей получи широк отзвук в украинските и руските медии, където широко се коментира темата за възраждането на съветската идеология. Неслучайно централната тема в словото на Патриарх Вартоломей бе изкушението от желанието за светска мощ, на което дори Христовите ученици са се поддали в дните на Христовото разпятие.
Поставяйки на едно ниво съветския и национал-фашисткия тоталитаризъм, Вселенският патриарх отправя и косвено послание към Московския патриарх Кирил за оценката на близкото историческо минало. Според Патриарх Кирил, Хитлер и Сталин не бива да се приравняват, а между тях трябва да се прави разлика, пише украинското издание на „Интерфакс”.
„Ние продължаваме делото на апостолите – каза още в словото си Патриарх Вартоломей – и носим на света вестта за възкресението, уверено проповядваме, че смъртта няма място в нашия живот, защото тя не носи полза на човечеството. Тези, които се стремят да подобрят обществения живот, убивайки своите събратя, не оказват услуга на живите, те по-скоро служат на разпространението на смъртта и се подготвят да станат нейни жертви.
В наше време неистово бият барабаните на смъртта и тъмнината. Някои хора вярват, че унищожаването на събратята е похвално и полезно, но те много грешат. За съжаление, избиването и подтискането на по-слабите от силните доминира в днешната светска пирамида на властта. Колко често биваме шокирани от жестокостта и липсата на състрадание, проявени от силните, държащи в ръце кормилото на управлението и вярващи, че всъщност те са, които управляват света.
Но Христос със Своята кръстна смърт обърна светската пирамида на властта и сложи на нейния връх Своя Кръст. Той застана на върха, защото Той пострада повече от всеки човек. Няма на света човек, който да е пострадал така, както Богочовека Христос: „Той смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Фил. 2:8-11).
Често в историята на човечеството взимат надмощие силите на тъмнината на смъртта: беззаконието се оказва по-силно от правосъдието, ненавистта и завистта побеждават любовта и виждаме, че човекът предпочита ненавистта на ада пред светлината на Възкресението. Въпреки привидния технически прогрес, въпреки декларациите за правата на човека и религиозната свобода, повсеместно се шири расова и религиозна ненавист, която предизвиква опасно напрежение, задълбочава господството на царството на смъртта, ада и злото. За съжаление хората не искат да допуснат разнообразието сред своите събратя. Не могат да се примирят с различията в расовата принадлежност на другите хора, с различията в тяхното възприятие и вярвания – било в политиката, религията или социалната сфера.
Историята обаче показва, че истинският прогрес не може да съществува без Бога, нито едно общество не може да бъде истински прогресивно и щастливо без свобода. Но истинската свобода се придобива само чрез нашето пребъдване с Бога и историята на 20 век потвърждава тази истина по трагичен начин. Човечеството изпита ужаса, дошъл от Централна Европа и довел до милиони жертви и расови преследвания през Втората световна война. Заедно с това беше и ужасът, роден от т. нар. прогресивни сили, извършили в името на свободата престъпления равни по размер и жестокост в Източна Европа. По този начин тоталитаризмът като плод на човечеството без Христос не признава разномислието и негов естествен резултат стават разрушението и смъртта. Всичко казано потвърждава, че всеки опит за получаване на свобода без Бога е обречен на трагедия.
На господството на силите на тъмнината Църквата отговаря с благодатта и силата на Възкръсналия Христос. Този, който понесе върху Себе Си страданията и немощта на всеки човек, предлага и на света чрез Своето възкресение вяра в това, че смъртта е обречена. Възкресението и животът, и светлината на Иисус Христос, която просвещава всички, са дар. Нека всички получим този дар и нека всички благодарим на Подателя, Който със Своята плът просия в света, като в огледало, и подари на света възкресната светлина. Нека получим светлината от непомръкващата светлина на Живота, нека приемем и прославим дара на Възкресението, като възкликнем от все сърце:
Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тези, които са в гробовете, живот подари!
Радвайте се и се веселете, хора! Пасха Господня е!”.
