В навечерието на срещата на предстоятелите на православните църкви в Истанбул, неофициални източници от Света Гора са огласили в гръцките медии информация, че Вселенският патриарх възнамерява да ограничи достъпа на „негръкоговорящи” монаси до монашеската република. Агенция Ромфеа съобщава, че до Св. Кинотис е изпратено писмо, в което патриаршията пише, че е налице опит да се промени характера на Света Гора и тя да се „автономизира” от Вселенската патриаршия чрез заселването на монаси от други държави. Поради това занапред няма да бъдат одобрявани молбите за настаняване на чужденци в „гръцкоговорящите” манастири, както и изобщо на чужденци, ако техният общ брой надхвърля 10% от общия брой на светогорските монаси. Към настоящия момент, коментират от агенцията, броят на чужденците монаси е значително по-голям от 10%, което би означавало, че вече няма да бъдат одобрявани никакви молби. Монасите коментират, че решението повдига въпросителни, защото в същото време патриаршията води активна полемика срещу етнофилетизма.
От векове на Света Гора живеят гърци, сърби, руснаци, българи, румънци и други монаси от целия свят. По настоящем там има дори китайски монаси. Конфронтация на етническа основа възниква в ново време, в периоди на изостряне на междунационалните проблеми.
Според неофицилните източници на агенцията писмото е написано преди една година, но не е било изпратено тогава. Св. Кинотис ще разгледа този въпрос след края на първата седмица от Великия пост.
Решението на Константинополска патриаршия, ако е действително, без съмнение се появява в отговор на руските претенции към Света Гора. Руското влияние в монашеската република се засилва не само в традиционния руски манастир „Св. Пантелеймон” и прилежащите му скитове и килии, но и в т. нар. гръцки манастири като Ватопед и др. От Русия идват големи средства за различни строителни и други дейности на манастирите, а по този начин се засилва и руското влияние на Атон. Вселенската патриаршия, под чиято юрисдикция е Света Гора, се дразни и от грандиозните чествания, които подготвя Московската патриаршия през 2016 г. по повод 1000-годишнината на „руското присъствие” на Света Гора. Руската църква иска център на тържествата да бъде скитът Ксилургу, където са се заселили първите руски монаси. Руснаците финансират възстановяването на скита, честванията в който трябва да бъдат оглавени от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил.
Бележка: Скитът Ксилургу, наричан също „Богородица”, е построен върху земята на манастира Пантократор, но се числи към „Св. Пантелеймон”. Споменава се за първи път в документ през 1016 г. и руснаците приемат това за формално начало на „руското присъствие" на Света Гора. С течение на времето запада до килия, но през 1818 г. е издигнат отново в скит, какъвто е и досега. През Възраждането е обитаван предимно от българи и населници от Бесарабия. Печатът му представлявал надпис на гръцки език: „Печат на скита света Богородица на българите”. Освен съборния храм „Успение Богородично” той има два параклиса – „Св. Иван Рилски” и „Св. Кирил и Методий”. Ктиторските надписи са на български език, както и главните икони в скита. Доскоро там се съхранявали 24 ръкописа, предадени после на Зографския манастир.