Преди няколко дни в румънския манастир Петру Воде бяха есхумирани мощите на отец Георги Калчю-Думитряса (1925-2006). Според румънската църковна традиция това се прави след изпълването на седем години от деня на неговата смърт – 21 ноември 2006 г. Мощите на подвижника са намерени нетленни.
Известният румънски свещеник и дисидент от времето на диктатурата на Чаушеску отец Георги почина в клиника в американския щат Вирджиния на 80 години.Отец Георги беше символ на съпротивата срещу произвола на комунистическата власт в Румъния – той открито защитавал своята вяра, без да се страхува от затвор, гонение и смърт. За първи път е заточен от комунистическата власт през 1946 г. като студент по медицина заради религиозните си убеждения. Изпратен е в затвора Питещ, където е подложен на експерименталната програма „за промяна” – набор от методи, използвани от румънските комунисти с цел пълното унищожаване на личността и изкореняване на християнската вяра от средите на румънските младежи. Преживелите тези години си спомнят с възхищение и уважение за бъдещия отец Георги. Разван Кодреску казва: „Случаят на Георги Калчю дава основание да се смята, че Питещинският експеримент се провали”. Георги остава в затвора до 1964 г., когато е освободен по силата на обща амнистия.След освобождението си Георги постъпва във факултета по литература и философия и започва докторска дисертация. По време на престоя си в затвора обаче дава обет, че ако преживее затворническия ужас, ще се посвети изцяло на служение на Бога. Затова паралелно записва и богословие, а през януари 1973 г. е ръкоположен за свещеник. Отец Георги става незамлъкващ глас срещу атеистичната власт, изповядвайки публично православната вяра и християнските ценности. Той става особено популярен сред младежта. Започва да преподава френски език и Нов Завет в Букурещката духовна семинария, докато през 1978 г. е уволнен заради публичното му застъпване за религиозната свобода и права на човека. Остава на административна длъжност в семинарията без право да работи с младите. През следващата година отново е арестуван и осъден на 10 години затвор. Той прекарва тези години в пълна изолация от близките си. По-късно той сам описва побоите, които му нанасяли даже в болницата към затвора. Но на 20 август 1984 г. все пак отец Георги е предсрочно освободен поради протести в западните страни. Свободата му обаче е била привидна – жилището му се е охранявало и достъпът до него е бил практически невъзможен. Същата година е лишен от сан с решение на Букурещкия епархийски съвет поради „непослушание и нарушаване на субординацията на духовните власти и за нарушаване на правилата в православните богословски училища”. Молбата му от 1985 г. решението да бъде преразгледано е отхвърлена.На следващата година отец Георги, съпругата му и синът му подават документи за емигриране и неочаквано получават разрешение. Така заминават за САЩ. Там той е приет в Румънската епископия на Православната църква в Америка и санът му е върнат. От 1989 г. е предстоятел на църквата „Св. Кръст Господен” в Александрия, щата Вирждиния. След падането на режима в Румъния често се връща в родината си. Почива на 21 ноември 2006 г. в американска клиника след кратко и мъчително боледуване. Според неговото завещание е погребан в родината си, в манастира Петру Воде.Отец Георги е известен по целия свят заради силата на вярата му в условията на тежки гонения. Той прекарва 21 години от живота си в затворите. Написал е няколко книги и много статии, изнася много лекции и проповеди. С примера си вдъхновява хиляди последователи и най-вече младежи, вдъхвайки у тях решителност да бъдат верни на Христос и Неговата Църква.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9pcd3
