Под този наслов на първи ноември, Деня на народните будители, в Българския културен институт в Париж се проведе беседа, посветена на 250-годишнината от написването на История славянобългарска и 50-годишнината от канонизирането на преподобни Паисий Хилендарски. Тези две събития бяха уважени във френската столица както от Българската православна църква, така и от българската държава. И напълно основателно, понеже св. Паисий с живота си е показал и на двете, че служението на Църквата и на народа не са два различни пътя, а един и същ, по който човек върви към Бога, обичайки братята си. Имайки пред очи неговия пример, българското посолство във Франция, Българския културен институт и Българската православна църковна община в Париж организираха тази среща, която ни показа, че българите не забравят онзи, който не им е позволил да се самозабравят, сиреч да се обезличат като род, дух и идентичност. В нея взеха участие проф. Кирил Топалов, съветник на президента на Република България по културата, духовното развитие и идентичността, Н. Пр. Марин Райков, посланик на България във Франция, архимандрит Емилиян Боцановски, предстоятел на Българския православен храм «Св. патриарх Евтимий Търновски» в Париж и свещеник Иван Карагеоргиев, служащ при същия храм.
По време на това събитие бяха прожектирани фотоси от стенописите, дело на доктор Ваня Сапунджиева, от първия и единствен засега православен храм, посветен на „Св. Паисий Хилендарски”, намиращ се в квартал Зора на гр. Стара Загора (в Банско при църквата „Св. Троица” има параклис на преп. Паисий – б. р.). Презвитера Елена Карагеоргиева беше нарисувала икона на преподобния специално за това честване, което ни показа, че днес, 250 години след написването на История славянобългарска, ние имаме нужда от нея, и най-вече – от пламенния дух на свети Паисий, който струи от всяка нейна страница! Дух, който историята не е могла да забрави, може би именно защото този дух, идващ от атонските манастири, я е увековечил.
