В храмовете в Македония постепенно се връща сръбското пеене. Това става възможно след решение на македонския Св. Синод от 2011 г., с което се връща изучаването на това пеене в учебните заведения на Църквата. Въпреки протестите на византолозите и привържениците на източното пеене процесът засега изглежда необратим. Сръбското пеене, т. нар. Мокранчево, се различава от осмогласното византийско пеене и е базирано на сръбския фолклор.
Практиката на сръбското народно църковно пеене беше преустановена в македонските църкви през 2003 г. В Македония дълги години зрееше желанието за възвръщане към традиционното църковно пеене, за което се ползваха български образци и българска богослужебна литература. На практика това беше възвръщане към възрожденската традиция, когато цяла днешна Македония е била в юрисдикцията на Българската екзархия и се е пеело по гръцките мелодии, но с църковнославянски текстове, чиято музика е била пригодена от български певци (миряни и духовници, включително и от македонските земи, но с ясно българско самосъзнание тогава - б. р.). През 2003 г. под влияние на монашеството и образованите християни македонският синод въвежда изучаването на източното пеене в църковните училища и респективно то влиза в храмовете.
Композиторът Яне Коджабашия, византолог и експерт по византийско църковно пеене, смята, че решението на македонския синод е в ущърб на македонците и на тяхната борба за самостоятелно културно развитие. От синода пък считат, че връщането към народното сръбско пеене е необходимо, тъй като Богословският факултет и Средното богословско училище "Св. Климент Охридски" не произвеждат необходимите кадри за традиционното църковно пеене.
"Вече осем години в македонските храмове звучи църковното пеене от Светоклиментовото предание, едно необмислено решение на Синода на МПЦ връща сръбското пеене в църковно-образователния процес в Македония. Така синодът отложи деня, когато македонците ще имат свое църковно пеене, както имат и другите православни народи", счита византологът. Според него това синодално решение не може да се оправдае с нищо.
Охридският владика Тимотей заяви: "Ние не се ръководим от реакциите на експертите, а още по-малко от мнението на обществото. Ръководим се от реалните възможности, които дават наличните кадри на Македонската църква. Нека да се създадат съответните кадри, а после ще се практикува и македонското църковно пеене".
Засега изучаването на източното пеене се запазва само в Богословския факултет, но и там се въвежда паралелно изучаване на сръбското.
Сръбското народно пеене носи името на Стефан Стоянович-Мокраняц, сръбски композитор и музикален педагог, който е роден в Неготино през 1855 г. и е починал в Скопие през 1914 г. Той е основоположник на музикалното образование в Сърбия и автор на музиката за различни православни богослужения. Мокраняц обаче не е познавал източното пеене, а и създадените от него църковни мелодии са били по-скоро запис на псалтите от Белградска област по негово време. "То прилича повече на народна песен, отколкото на църковно песнопение", твърди Коджабашия.
Според него една част от свещениците не могат да усвоят осмогласната система и затова искат връщане към народното пеене. Според практиката на византийската традция всяка седмица се пее на различен глас, докато сръбското пеене е едногласно. Според музикалния експерт свещениците, които не искат да се образоват в източното пеене, са най-големите радетели за връщане към сръбското пеене, за да не бледнеят на фона на стройното и красиво източно пеене на "византийските" псалти, които привличат много хора.
По информация на "Утрински весник"
Засега изучаването на източното пеене се запазва само в Богословския факултет, но и там се въвежда паралелно изучаване на сръбското.
Сръбското народно пеене носи името на Стефан Стоянович-Мокраняц, сръбски композитор и музикален педагог, който е роден в Неготино през 1855 г. и е починал в Скопие през 1914 г. Той е основоположник на музикалното образование в Сърбия и автор на музиката за различни православни богослужения. Мокраняц обаче не е познавал източното пеене, а и създадените от него църковни мелодии са били по-скоро запис на псалтите от Белградска област по негово време. "То прилича повече на народна песен, отколкото на църковно песнопение", твърди Коджабашия.
Според него една част от свещениците не могат да усвоят осмогласната система и затова искат връщане към народното пеене. Според практиката на византийската традция всяка седмица се пее на различен глас, докато сръбското пеене е едногласно. Според музикалния експерт свещениците, които не искат да се образоват в източното пеене, са най-големите радетели за връщане към сръбското пеене, за да не бледнеят на фона на стройното и красиво източно пеене на "византийските" псалти, които привличат много хора.
По информация на "Утрински весник"
