Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
SFI_Catechization_of_Youth_Round_Table.jpgКръгла маса, посветена на проблема за катехизацията на младежта, се състоя в рамките на конференция на Института "Св. Филарет" в Москва

Необходим ли е особен подход при катехизирането на младежта? Какви отличителни черти на съвременната младеж следва има предвид катехизаторът? „Работят” ли в наши дни традициите на светоотеческата катехизация? Над тези въпроси размишляваха участниците в кръглата маса на тема „Началният етап от катехизацията на младежта: необходимото и възможното в него”, която се състоя на 25 май в рамките на конференцията „Традицията на светоотеческата катехизация – проблеми и критерии за качеството на огласяване на съвременните слушащи”. Форумът бе проведен от 25 до 27 май в Свето-Филаретовския православно-християнски институт (СФИ). 
 
На кръглата маса бяха засегнати въпроси, свързани не само с първия етап от катехизацията, но и с различните мисионерски форми на общуване на Църквата с младежта. В дискусията се включиха предимно млади свещенослужители и миряни, работещи с младежи в различни руски градове.

Отец Стефан Домусчи (Воронеж) не за първа година води занятия със студенти от светски вузове и от собствен опит се е убедил, че днес младежта не знае почти нищо за християнството. Това е и добро (отчитайки, че не се налага борба с „митовете”), и, разбира се, лошо. С тази младеж обаче не трябва да се говори за Христос и за Църквата „фронтално”. Необходимо е диалогът да се строи така, че християнската гледна точка, представена като „една от”, да се окаже очевидна, сподели своя опит отец Стефан. По неговите думи, заслужава си мисионерът и катехизаторът да използват „заостреното внимание на младежите върху екзистенциалните проблеми” – всички хора в младите си години се вълнуват от въпросите за смисъла на живота, за смъртта, за щастието и т. н., – също както и „противопоставянето на общественото мнение”, което винаги е било характерно за „неотмирното” християнство.

„Ние изучаваме традициите на светоотеческата катехизация и се отнасяме към тях с благоговение, но работят ли те днес?” – този остър въпрос постави заместник-ръководителят на Патриаршеския център за духовно развитие на децата и младежта (ЦДРМ) при Московския Данилов манастир Юрий Белановский. Той е убеден, че днес най-ефективният път за приобщаване на младежта към църковния живот е не толкова съблюдаването на всички задължителни етапи на катехизация, колкото „създаването на особена социо-културна среда”, което се потвърждава от дългия опит на ЦДРМ. В центъра на тази „среда” стои богослужението. В нея присъстват и катехизацията, и социалната работа, и различните форми на творчество и съвместен отдих. Основният педагогически принцип на организирането на такава среда са малките групи, на първо място – групите за четене на Св. Писание. По наблюденията на изказващия се, малките групи, като форма на общение, в наше време са „хиперпопулярни” и са „потресаваща находка на обществото” (той имаше предвид не само руския, но и световния опит, при това не само в областта на мисията и катехизацията).

Освен това, Ю. Белановский изказа мисълта, – която се превърна в детонатор за последвалата дискусия, че времената на общината като „системно явление” отминават. Поради нарасналата си мобилност хората са все по-малко привързани към конкретна енория. Те активно се движат по света и това също трябва да бъде отчитано, говорейки за перспективите пред катехизацията.

Говорилият сетне отец Стефан Нохрин (Хабаровск) изказа предположението, че ако и общината да преминава на втори план, това е свойствено повече за мегаполисите. Докато за останалите градове на Русия актуално е именно създаването на общини. Той показа, колко „леко ни се получи да създадем община” в Хабаровск, където вузовската младеж се била обединила около един харизматичен свещеник. При това отец Стефан подчерта, че в дадения случай катехизацията е преминала не само на „интелектуално ниво”, но и като „пълноценно въвеждане в живота на църковната община” с помощта на различни видове дейности, което е така необходимо за младите хора. За свещеника много важен е личният пример за живот според вярата от страна на онези, които водят катехизацията, тъй като „младежта откликва само към искреността”.

Александър Корольов (Нижневартовск) не е готов да приеме перспективата на изчезването на общината, тъй като според него катехизацията на младежта има смисъл само в контекста на общия енорийски живот. За да може младите хора да не изоставят отхранилата ги енория, ние трябва да се ориентираме не към „работа с младежта”, а да дадем на самата младеж възможност да работи, убеден е катехизаторът.

Точно това се оказва и най-трудното – включи се в беседата отец Максим Плякин (Саратов). На организираните от него епархийски курсове за катехизация се записали повече от 450 човека, но до заключителния етап, когато „се иска в замяна”, достигнали само 7 от тях. А тъкмо в това – „да научиш преди всичко този, който след това ще може на научи и другите” – се заключава един от апостолските принципи на катехизация – добави Владимир Якунцев (Москва). За него катехизаторът днес е длъжен да се обръща на първо място към „търсещата” младеж, т. е. „да не се хвърля веднага към всички, към наркоманите и пр.”. При което трябва да се вземат предвид особеностите на работата с различните групи: от една страна, това е младежта без църковни корени, а от друга – новото, невиждано досега в Русия поколение на така наречените ДВР (деца на вярващи родители), с които доста често е по-трудно да се намери общ език, отколкото с първата група.

Процесът на катехизация предполага двустранна отговорност – на огласявания и на Църквата. Как да отговаряме пред стремящата се към Църквата младеж на въпроси, предизвиквани от многобройните вътрешноцърковни проблеми? Този въпрос, с който се сблъсква всеки катехизатор, постави на кръглата маса протойерей Игор Кропочев (Новокузнецк).

В тази връзка прозвучаха различни мнения, които резюмира професорът в СФИ Давид Газгазян. Той припомни, че Църквата „никога не се е радвала на златен век”, т. е. на безпроблемен период, за което свидетелстват още апостолските послания. Винаги обаче е съществувала възможността за „положително разрешаване в Христа”. Важното е катехизаторът да може да сподели със слушащите „личен опит от преодоляването на негативното”. На свой ред, професорът в СФИ Александър Копировский сподели своя собствен опит, според който докосването до автентичния църковен живот изработва своеобразен имунитет, когато „гнусотиите не се полепват по Църквата”.

Въпросите, възникнали в хода на кръглата маса, бяха обсъждани в последвалите два дена на конференцията. Подобен отчет за форума, както и текстовете на някои от докладите и видео интервю могат да бъдат намерени на Интернет-страницата на СФИ.


Източник: Благовест-инфо
Превод: Борис Маринов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3axq4 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата