Не стана промяната, за която лани помолихме майките-църкви, районът на Северна и Централна Америка да се раздели на три: САЩ, Канада и Централна Америка. Всеправославното съвещание в Шамбези не довърши работата си и ние не получихме очаквания отговор.
„Такава е била волята Божия“ – си казахме един други – и смирено се покорихме на Светия Дух, Чиято благодат за втори път ни събра четиридесет и петима епископи от 25 до 27 май 2011 г., този път в Чикаго.
Затова и целта на Второто епископско събрание беше постигната: опознахме се един другиго по-добре, разбрахме от опит колко хубаво е братя да живеят заедно, окуражихме се взаимно, изслушахме се с търпение и уважение, очи в очи си казахме нещата, които смущават служението ни, заедно потърсихме единството на мира чрез връзките на любовта, постарахме се по важните работи да говорим с едни уста и едно сърце и, въпреки етническите ни различия, се съгласихме единодушно в единство и любов да работим и се молим занапред за благосъстоянието на св. Божии църкви и единението на всички ни, така че като видят добрите ни дела, всички да прославят Бога Отца, Който е на небесата.
Многократно се въодушевявахме от възвишеността на пасхалните песнопения, чието съдържание, въпреки различията в изпълнението, ни правеше по-близки, по-интимни и искрени в бъдещата ни взаимна работа. Всички споделихме гласно колко приятна е мелодията на единството и привлекателна красотата на православната ни разновидност.
Всичко това ни вдъхна надежда да се молим и работим ведно, да градим св. Православна църква в този район за слава Божия и спасение на народа ни в Северна и Централна Америка.
Второто епископско събрание обсъди обстойно сегашното състояние и бъдещата работа на секретаря, тринадесетте комисии и четиринадесетте агенции и помощни организации, които трябва надлежно да бъдат регистрирани съгласно закона като част от епископското събрание.
В края на заседанията Второто епископско събрание оповести изявление, в което споделя с клира и православното ни изпълнение загрижеността за успеха на православната ни мисия в този район, като отправи апел към всички православни братя и сестри непрестанно да се молят: Същият Дух, Който нашият Господ Иисус Христос изля като жива вода и утоли жаждата на св. апостоли, да въодушеви и нас за успешна работа в Неговото име.
Пишещият тези редове със смирение споделя, че Второто епископско събрание изслуша с интерес доклада му като председател на комисията за делата на свещениците и му възложи професионално да проучи и сравни информацията от всички юрисдикции в района относно изискванията по съставянето на кандидатските преписки за ръкоположение: кой и как взема решение за съответното ръкоположение; какъв е процесът за назначаване и преместване на ръкоположените вече свещеници; какви са правилата за свещеническите възнаграждения и облаги, както и пенсионирането и пенсионните програми за свещенослужителите.
