Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
DSC08067.JPGОт 27 до 30 септември в Киево-Печьорската лавра се провеждат традиционните Успенски четения, които се организират за десета поредна година и поради тази причина са с юбилеен характер. През годините Успенските четения се утвърдиха като един от авторитетните международни православни форуми, където си дават среща много утвърдени представители на богословието. И тази година традицията беше спазена, като в четенията под надслов „Празникът: благодарение, освобождение, единение” участие вземат много духовници и известни богослови от Русия, Украйна, Италия, Франция, Германия, Белгия, Беларус, Балтийските републики и др. Сред имената на участниците се открояват тези на митрополита на Минск и Беларусия Филарет („Ваксина за безсмъртие”), председателят на Отдела за международни връзки на Руската патриаршия митрополит Иларион (Алфеев) („Празник и евхаристия”), архиепископът на Бяла църква и Богослав Митрофан (Юрчук),  Борисполският архиепископ Антоний – ректор на Киевската духовна академия („Християнските празници – осъществяване на очакваното: Велика събота”), архиеп. Иван Юркович - папски нунций в Украйна, Макаровски епископ Иларий, проф. Карл Кристиян Фелми („Преживяването на празника в Православната църква”), проф. Е. Бианки („Есхатологичен смисъл на празника”) , проф. А. Минарди, проф. К. Сигов, проф. Жорж Нива, игумен Михаил ван Парейс,  о. А. Дудченко, о. Г. Коваленко и много други.

DSC08048.JPGОрганизатори са Киево-Печерската лавра, Киевските духовна академия и семинария, националният паметник на културата „София Киевска”, Папският съвет за насърчаване на християнското единство, Националният университет „Киево-Могилянска академия”, научно-издателското обединение „Дух и литера”.

Четенията бяха открити с приветствено слово на митрополита на Киев и на цяла Украйна Владимир, който поради здравословни проблеми засега не може да вземе лично участие в четенията.

DSC08051.JPG
Докладите са центрирани основно върху Пасхата като празник на празниците и Евхаристията като средоточие на всеки празник. Акценти се поставят също на взаимовръзката между старозаветните и новозаветните празници, като се подчертава, че св. Евхаристия, в която всеки път и на всяко място се предлага и присъства една и съща жертва – Агнецът Божи – Христос, заменя и изчерпва цялата старозаветна обредност. По думите на архиеп. Антоний християнските празници не просто възпоменават събития, но съдържат и тяхното тълкувание. Много силно прозвучаха думите му, че християнските празници в никакъв случай не трябва да се възприемат просто като почивни дни, нещо, което започва да става практика в църковните среди, но като сакрални, преобразяващи времето и въвеждащи ни в тайнството на осмия ден. Единственият начин празникът да бъде осмислен и разбран  е в есхатологична переспектива.

DSC08091.JPGИнтересна интерпретация на думата „празник”, макар и с местно патриотично звучене, направиха домакините в лицето на архиеп. Антоний, ректор на Киевската академия, който подчерта, че докато в повечето славянски езици думата „празник” указва на „ден, изпразнен от дела”, то в украинския език е наблегнато на положителното съдържание на празничния ден, на украински „свято”. Тоест празникът е свят ден, ден на светостта, когато всеки е призван да се освещава и приобщава с Бога. 


Снимки: Двери


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3aah3 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.