От 13 септември Кипърската православна църква има нов устав. Тогава Св. Синод се събра на тържествено заседание в присъствието на президента на Кипър Димитрис Христофяс и други представители на властта и официално утвърди новия ръководен документ на Кипърската църква.
Уставът предвижда значителни реформи, които трябва да "станат отговор на изискванията на нашето време и да отстранят недостатъците на предишния устав". Освен това реформите имат за цел да подчертаят автокефалния статут на Кипърската църква.
Кипърската църква получава своята автокефалия, която й дава пълна канонична и административна независимост и самостоятелност да избира своя предстоятел и епископи, още пред 431 г. - на Третия вселенски събор. Оттогава Кипърската църква се управлява от архиепископ, който не зависи от по-висша духовна власт. Сред най-важните промени в новия устав са:
1) Създадени са 13 нови архиерейски катедри. Това ще позволи на Кипърската църква да има пълен Св. Синод, в чийто състав влизат 17 йерарси (архиепископът и 16 митрополити). По този начин Кипърската църква няма да се обръща повече към други поместни църкви с молба да делегират свои йерарси за участие в синода или събора, които трябва да решават вътрешни проблеми на църковния живот в Кипър.
2) Учредяват се три викарни епископски катедри в съответствие с древната църковна практика, според която митрополитите могат да делегират на викарии част от своите административни и пастирски пълномощия.
3) Изменя се начинът на избор на архиепископа и митрополитите: вече народът ще може да издига кандидатурата на всеки клирик, отговарящ на изискванията за архиерей, а Св. Синод чрез тайно гласуване ще избере между трима кандидати този, който събере най-много гласове. Също митрополит или архиепископ, който не може да изпълнява задълженията поради здравословни проблеми, може да бъде изпратен на покой, ако за това гласуват три четвърти от членовете на синода.
4) Временно се предават четири енории в предградията на Никозия на митрополията на Кириния (която се намира в окупираната турска част на Кипър), за да може митрополитът да осъществява тяхното пастирско обгрижване и да реализира на практика своето архирейско служение.
5) Създава се църковен съд и се признава правото на обвиняемия на адвокат. Също се признава правото на епископ, който е бил осъден и низвергнат от сан, да апелира към Цариградския патриарх.
6) Признава се държавният институт на брака и се установява максимално допустима 25-годишна разлика във възрастта на бъдещите съпрузи. Относно разтрогването на брака, уставът е прибавил като възможна причина за развод фактическото разделено живеене на съпрузите за четири години (по примера на светското законодателство, отнасящо се до държавно-регистрираните бракове). Църквата не признава правото на държавата да анулира църковни бракове (в Кипър църковният брак има юридическа сила, както и гражданският, бел. ред.)
7) Уставът е установил създаването на обща каса за архиепископиите, митрополиите, църквите и ставропигиалните манастири, предназначена да гарантира изплащането на заплатите на енорийските свещеници независимо от епархията, в която служат.
