На 19 юли митрополитът на БПЦ за Средна и Западна Европа Симеон участва в среща срещу бедността и социалната изолация, организирана в Брюксел от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Това е шестата от серията годишни срещи, които Барозу организира от 2005 г. насам. През 2010 г., която е посветена на борбата с бедността и социалното изключване, европейските институции са ангажирали и религиозни водачи и общности, за да могат да вземат по-ефективни мерки за интеграция в обществото на най-уязвимите му членове.
Сред участниците в срещата бяха архиепископът на Гърция Йероним, митрополитът на Цариградска патриаршия за Франция Емануил, президент на КЕЦ, Западноевропейският митрополит Йосиф (със седалище в Париж, Румънска православна църква), представител на РумПЦ към европейските институции, и др.
В много европейски страни религиозните общности участват активно в дейности по преодоляване на бедността и социалната изолация, осигурявайки различни услуги в помощ на засегнатите. Целта на срещата в Брюксел беше да бъдат предложени по-ефективни мерки за намаляване на бедността в рамките на Европа чрез диалог между европейските институции и религиозните водачи.
Със слово към присъстващите се обърна и митрополит Симеон. В него той каза: „Позволете ми най-напред сърдечно да благодаря за оказаната чест да присъствам на този висок форум, в който участват толкова високопоставени духовници и представители на ЕС. Сърдечен и топъл привет от моята красива родина България.
Подобна съвместна проява между европейските институции, от една страна, и представители на религиозните общности, от друга, е ярко доказателство за добре осъзнатата необходимост от единомислие и единодействие в решаването на най-важните проблеми на хората. Особено остра е тази необходимост днес, в условията на една от най-тежките икономически и социални кризи в съвременната история на Европа.
Похвални са усилията на Европейската комисия, която в своята „Стратегия Европа – 2020 г.” дава една добре прецизирана визия за икономическото и социалното развитие и благополучие на европейските граждани. Силно впечатление ни направи и тезата на г-н Барозу, залегнала в неговите „Политически директиви” – че Европа не може да си позволи социално и икономически да не използва таланта на своите граждани, които са нейният най-голям капитал.
Днес обаче всички ние заедно с нашите сънародници сме изправени пред едно от най-големите съвременни предизвикателства – борбата с бедността и социалното изключване, които в огромна степен разпиляват и намаляват този безценен капитал. Днес вероятно всеки от нас си задава въпроса: защо 10 години след началото на 21 век при несравнимо по-голямото материално благополучие и технически прогрес на днешна Европа бедността отново се оказва основен проблем пред европейските държави?
Какво е моето мнение като православен духовник, комуто Бог отреди през последните повече от 40 години служение на църковен мисионер в различни краища на света?
В своя Псалтир св. цар Давид ни е завещал една знаменателна истина, която, уви, често забравяме: „Господня е земята и всичко, което я изпълва” (Пс. 23:1)! Замисляме ли се, че всичко, което ни е най-необходимо, за да сме живи и здрави, Бог ни е дал даром? Нима са ни нужни пари, за да имаме слънчевата светлина и топлина, без които никое живо същество не може да живее? Нима купуваме въздуха, който дишаме, или водата, която покрива 2/3 от земната повърхност; или пък почвата, която ражда всяка ценна храна? Нашият Създател ни е дарил всички тези животоспасяващи блага. Нашата свободна човешка воля трябва само да ги пази и разпределя според потребностите.
Бог не съди човека според това, дали той е беден или богат материално. Нито бедността, нито богатството сами по себе си са порок или грях. Но именно свободната ни воля е тази, според която правим своите житейски избори: дали с братска любов и милосърдие да споделяме помежду си дарените ни от Бога земни блага, или напротив – с ожесточени сърца да трупаме богатства, които „ръжда и молец разяждат”, и да оставаме глухи и слепи към воплите на всеки „беден Лазар”, петимен дори само за трохите от изобилната ни трапеза?! Всеки избор носи след себе си и съответните последствия…
Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ни даде Нова Заповед – да любим друг друга и да обичаме ближния като себе си! И още: първо да търсим Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. Затова, ако не подредим правилно житейските си приоритети, не можем да очакваме добро и трайно решение на тежките икономически и социални проблеми, на които сме свидетели в днешния свръх-материализиран свят. Ако продължаваме да отстъпваме от духовната си същност и да пренебрегваме висшите духовни ценности и морал, как ще бъдем способни да разбираме и съчувстваме болката и нищетата на ближните си?! Но, ако все пак сме съхранили достатъчно добра воля и се стремим да изградим истински солидарно и сплотено общество, трябва да сложим началото първо на едно духовно обновление и възраждане, на едно ново духовно Просвещение. Защото духовно извисеният и просветен човек гради живота си първо върху изначалните морални ценности; той знае мярката на нещата и винаги се стреми да не допуска крайности, които могат да го превърнат от „твърда скала” в „тръстика, люлеяна на вятъра”.
Преди 50 години започна да се изгражда икономическият и политически Съюз на свободните европейски държави. Днес сме изправени пред огромно историческо предизвикателство – да покажем пред света духовната същност на Европейската цивилизация и силата на европейския дух. Затова нека заедно, с общи усилия да тръгнем по пътя на духовното възраждане и просвещение; да възпитаваме новите поколения на Европа в духа на братската любов и солидарност. Нека докажем, че Европейският съюз е не само политически и икономически, но и Съюз на духовно извисени и просветени граждани!"
Подобна съвместна проява между европейските институции, от една страна, и представители на религиозните общности, от друга, е ярко доказателство за добре осъзнатата необходимост от единомислие и единодействие в решаването на най-важните проблеми на хората. Особено остра е тази необходимост днес, в условията на една от най-тежките икономически и социални кризи в съвременната история на Европа.Похвални са усилията на Европейската комисия, която в своята „Стратегия Европа – 2020 г.” дава една добре прецизирана визия за икономическото и социалното развитие и благополучие на европейските граждани. Силно впечатление ни направи и тезата на г-н Барозу, залегнала в неговите „Политически директиви” – че Европа не може да си позволи социално и икономически да не използва таланта на своите граждани, които са нейният най-голям капитал.
Днес обаче всички ние заедно с нашите сънародници сме изправени пред едно от най-големите съвременни предизвикателства – борбата с бедността и социалното изключване, които в огромна степен разпиляват и намаляват този безценен капитал. Днес вероятно всеки от нас си задава въпроса: защо 10 години след началото на 21 век при несравнимо по-голямото материално благополучие и технически прогрес на днешна Европа бедността отново се оказва основен проблем пред европейските държави?
Какво е моето мнение като православен духовник, комуто Бог отреди през последните повече от 40 години служение на църковен мисионер в различни краища на света?
В своя Псалтир св. цар Давид ни е завещал една знаменателна истина, която, уви, често забравяме: „Господня е земята и всичко, което я изпълва” (Пс. 23:1)! Замисляме ли се, че всичко, което ни е най-необходимо, за да сме живи и здрави, Бог ни е дал даром? Нима са ни нужни пари, за да имаме слънчевата светлина и топлина, без които никое живо същество не може да живее? Нима купуваме въздуха, който дишаме, или водата, която покрива 2/3 от земната повърхност; или пък почвата, която ражда всяка ценна храна? Нашият Създател ни е дарил всички тези животоспасяващи блага. Нашата свободна човешка воля трябва само да ги пази и разпределя според потребностите.
Бог не съди човека според това, дали той е беден или богат материално. Нито бедността, нито богатството сами по себе си са порок или грях. Но именно свободната ни воля е тази, според която правим своите житейски избори: дали с братска любов и милосърдие да споделяме помежду си дарените ни от Бога земни блага, или напротив – с ожесточени сърца да трупаме богатства, които „ръжда и молец разяждат”, и да оставаме глухи и слепи към воплите на всеки „беден Лазар”, петимен дори само за трохите от изобилната ни трапеза?! Всеки избор носи след себе си и съответните последствия…
Нашият Спасител и Господ Иисус Христос ни даде Нова Заповед – да любим друг друга и да обичаме ближния като себе си! И още: първо да търсим Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. Затова, ако не подредим правилно житейските си приоритети, не можем да очакваме добро и трайно решение на тежките икономически и социални проблеми, на които сме свидетели в днешния свръх-материализиран свят. Ако продължаваме да отстъпваме от духовната си същност и да пренебрегваме висшите духовни ценности и морал, как ще бъдем способни да разбираме и съчувстваме болката и нищетата на ближните си?! Но, ако все пак сме съхранили достатъчно добра воля и се стремим да изградим истински солидарно и сплотено общество, трябва да сложим началото първо на едно духовно обновление и възраждане, на едно ново духовно Просвещение. Защото духовно извисеният и просветен човек гради живота си първо върху изначалните морални ценности; той знае мярката на нещата и винаги се стреми да не допуска крайности, които могат да го превърнат от „твърда скала” в „тръстика, люлеяна на вятъра”.Преди 50 години започна да се изгражда икономическият и политически Съюз на свободните европейски държави. Днес сме изправени пред огромно историческо предизвикателство – да покажем пред света духовната същност на Европейската цивилизация и силата на европейския дух. Затова нека заедно, с общи усилия да тръгнем по пътя на духовното възраждане и просвещение; да възпитаваме новите поколения на Европа в духа на братската любов и солидарност. Нека докажем, че Европейският съюз е не само политически и икономически, но и Съюз на духовно извисени и просветени граждани!"
