Докато в протестанските страни на Европа Страстната седмица и Възкресение Христово минават почти незабелязано и се отразяват повече с определено разнообразие на стоки, свързани с Великдена, в римокатолическите страни има редица традиции на съвместно празнуване, особено на Страстната седмица – традиции, които се пазят и възпроизвеждат ежегодно. Някои от тези чествания са съпроводени с истински религиозен екстаз.
Той беше особено осезаем отново в южната част на Испания – Андалусия, която е известна със силната си римокатолическа вяра. Приготовленията за посрещане на най-важния християнски празник започват близо година преди това. Християните се обединяват в братства, шият собствените си празнични одежди, на които прикрепят религиозните си символи, в някои случаи създадени преди десетилетия, дори столетия.
Всяко братство има свое име, кое от кое по-звучно и сложно, като например „Св. Богородица на лъча“, „Св. Богородица на броеницата в тайнството на страданията“ или „Христос на тържествения вход в Йерусалим“, както и такива с по-обикновените имена като „Христос на смирението“, „Христос на страданието“, „Христос на милосърдието“, „Св. Богородица на мъките“ и т. н.
Религиозните процесии през Страстната седмица бележат своето начало в шестнадесетото столетие, след Тридентския събор, който се провежда като реакция против Реформацията (израз на т. нар. Контрареформация) под председателството на папа Павел Трети. Тези шествия започват от деня на Цветница или Тържествения вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим, и траят до деня на Възкресение Христово. Най-важни в религиозен смисъл за римокатолиците са процесиите на Велики четвъртък и Разпети петък. Те започват в четвъртъка по обяд и завършват в петъка след полунощ. През тези два дена процесиите са почти непрестанни, в някои случаи продължават цяла нощ. От различни църкви излизат разните братства със своите „passus“ (от лат.: сцена на страдание) – това са дървени гравирани и украсени платформи, върху които се полагат статуи на Иисус Христос, св. Богородица и други библейски герои, като представят сцени от Страстната седмица. Тези сцени са носени на рамене от членове на братството. Поради огромната им тежест поклониците, които ги носят, са от двадесет до шестдесет човека. Носенето на тези статуи се прави като доброволна жертва за изкупление на греховете. След тези сцени в процесиите обикновено върви духов оркестър, сформиран от някое братство, деца и жени, облечени като назаряни или в траурни дрехи, римски войници и други исторически личности, свидетели на Христовите страдания.
Страстната седмица завършва с процесията за Възкресение Христово – празник на празниците, като на тази процесия преобладава радостта, веселото настроение и празничната музика. Всички са облечени празнично и приветстват с „Осанна“ възкръсналия Христос и победата над смъртта.
