Според италианския вестник „La Repubblica“ Ватиканът готви таен проект за отмяна на целибата (безбрачието) сред свещенослужителите си. Разговори за отмяна на целибата се водят вече доста години в Римокатолическата църква. Особено актуален стана проблемът след зачестилите случаи на педофилия, които сериозно разтърсиха римокатолическия свят и доведоха до сериозен отлив на вярващи. Въпреки че дори мнозина от най-големите защитници на целибата си дават ясна сметка, че безбрачието се явява сериозен проблем и е в основата на много от сексуалните престъпления, извършвани от римокатолическите клирици, засега те не са готови на отстъпка. Примерът с архиепископа на Виена кардинал Шьонборн е достатъчно показателен. В изявление по повод най-новия скандал със сексуално насилие над деца, извършено от свещеници в Австрия, Германия и Холандия, той публично обяви, че в известна степен целибатът е причина за случващото се, но още на следващия ден заяви, че целибатното правило е нещо, „… което не трябва да бъде подлагано на съмнение“.
Според „La Repubblica“ на няколко високопоставени членове на Конгрегацията по духовенството на Ватикана, оглавявана от монс. Клаудио Хамес, е било възложено тайно поръчение да проучат внимателно въпроса за отмяната на целибата. Според непотвърдени данни става въпрос за отмяната на целибатния канон след около петдесет години.
Предпазливостта, с която Ватикана се отнася към този въпрос, е обяснима, понеже това би било равносилно на истинска революция в Римокатолическата църква, която би могла да има много сериозни последствия.
Само преди няколко месеца на Ватикана се наложи публично да оборва спекулациите, появили се в много медии по повод папската апостолическа енциклика (constitutio apostolica), която все още не е официално публикувана. Начало на спекулациите беше дадено от заявлението на италианския журналист А. Торнели, според когото забавянето на официалното публикуване на конституцията има не технически, а богословски характер. Тогава пресс-секретарят на Светия Престол Фредерико Ломбарди беше принуден да каже, че неженените свещеници на Англиканската църква, желаещи да влязат в пълно общение с Римокатолическата църква, трябва да приемат целибата. По интересното обаче е, че за англиканските свещеници, които вече са встъпили в брак, конституцията също предвижда възможност да бъдат римокатолически свещеници.
Много интересно е мнението на видния римокатолически богослов Ханс Кюнг, че Римокатолическата църква изживява в момента една от най-дълбоките си кризи, което той изказва в интервю пред френския „Le Mond“. Според него сега е времето, в което папа Бенедикт ХVІ трябва да направи някакви отстъпки и да разреши на разведените при определени условия да приемат св. Причастие, да разреши употребата на противозачатъчни, както и да премахне целибата. Особено впечатляващи са заключителните думи на Кюнг, че „… папата е много по-могъщ от президента на САЩ! Той не е длъжен да отговаря пред Върховния съд“. Кюнг смята, че папа Бенедикт ХVІ трябва да свика поредния събор на Римокатолическата църква, който да даде отговори на въпросите, пренебрегнати от Втория Ватикански събор, а именно: целибата и контрола над раждаемостта.
Все по-често и от редиците на самото римокатолическо духовенство се чуват призиви и апели към папата за преразглеждане на каноничното право на Римокатолическата църквата и в частност на въпроса, засягащ целибата. Бразилският кардинал Клаудио Умес вече нееднократно е заявявал, че правилото за целибата може да бъде преразгледано.
„Безбрачието е въпрос на дисциплина, а не догмат на Църквата. Несъмнено повечето апостоли са били женени. В наши дни църквата е длъжна да обръща внимание на тези факти“, казва още през 2006 г. кард. Умес, тогава архиепископ на Сао Пауло.
Според един бразилски епископ, пожелал анонимност, в Бразилия вече от много време в свещенство се ръкополагат женени миряни. „В Рим този факт е добре известен, но забраняват да се говори за него“.
В ранното християнство не е имало забрани за брачно свещенство. Семейни са били някои от апостолите, включително св. Петър. Много от папите на Рим, чак до живелия през деветото столетие Адриан ІІ, са имали семейства. И едва през Средновековието идеята за безбрачие добива широка популярност, за да стане канонично правило на Римокатолическата църква през дванадесетото столетие.
