В Зографския манастир отслужиха панихида за приснопаметния йеросхимонах Пахомий, който се престави в Господа преди две години на 10 март. Тогава опелото беше извършено в сряда на първата седмица от Великия пост от Неврокопския митрополит Натанаил, представител на обителта в България.
Тази година панихидата беше отслужена в събота на гроба на отеца в манастирското гробище на Зографския манастир.
Бог да го прости!
О. Пахомий е роден като Иван Григоров Вълчев на 16 септември 1922 г. в родопското с. Лилково, високо в планината, днес в общ. Родопи. На двадесет и четиригодишна възраст постъпва като послушник в Троянския манастир, където игуменът архим. Климент (Коевски) го постригва за монах през 1950 г.
До 1953 г. изпълнява послушание като клисар в обителта, а от 1 август с. г. е назначен за игумен на манастира „Свети Дух“ край гр. Годеч, Софийско. На празника на св. Петка, 27 октомври 1960 г. (тогава ст. ст. в БПЦ), е ръкоположен за йеродякон от Знеполски епископ Йосиф (Диков, после Нюйоркски митрополит) в храм „Св. Петка“ София, а на 1 ноември (деня на св. Йоан Рилски) с. г. пак от еп. Йосиф е ръкоположен за йеромонах в Патриаршеската капела „Св. Николай Мирликийски“. През Богородичния пост на 2007 г. по решение на Св. Синод на БПЦ с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим митр. Натанаил го пострига във велика схима. А през 2005 г. за 24 май, Деня на българската просвета и култура, президентът на Република България го награди с държавен орден „Св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Старецът Пахомий отдаде целия си съзнателен живот на вярата в Бога и служение на Неговата Църква. Той беше десетилетия наред член на манастирския събор и с авторитета си до голяма степен определяше насоките на вътрешния живот и външни отношения на Зографската обител. Беше непримирим със слабостите, но и критичен към себе си. Служил при четирима игумени, той се ползваше от тяхното доверие, както и те – от неговия опит, искреност и преданост на монашеския идеал.
Ревностен и всеотдаен в служението Церкви и Отечество на пользу!
Дядо Пахомий беше живата история на Зографския манастир през последните четиридесет години. През годините той съхрани библиотеката, състояща се от над двадесет хиляди тома. Сред тях има множество ценни книги и ръкописи. Най-старият запазен документ е от 997 г. В него българският игумен е изписан като игумен на Света гора. Има и над петстотин христовули от българските царе – за различни дарения, със златни печати.
На два пъти дядо Пахомий успява да спаси манастира, за да остане той български. Първият път е когато от управата на Света гора са искали да подменят печата на манастира – на него пишело, че манастирът е „славянобългарски“. Вторият критичен момент е когато монасите са били под критичния минимум от шестима монаси, а според Устава на Света гора тогава монасите не могат да извършват богослужение. Тогава, през 60-те години, игуменът е бил румънец и той е подготвял в Зографския манастир да дойдат румънски монаси. Тогава о. Пахомий е отказал да подпише протокола за назначаването им.
О. Пахомий е попадал и в ареста – заради Славянобългарская история на Паисий, когато се разбира, че в библиотеката на Зографския манастир е останало копието, а оригиналът е в България, и полицията го арестува. Помагат му адвокат Влахос, който дълго време е бил подуправител на Света гора, и шефът на полицията на Атон ген. Маргаритас.
Старецът Пахомий почина на осемдесет и петгодишна възраст.
В момента в Зографския манастир има четиридесет послушници и монаси.
