На 12 и 13 декември 2009 г. група студенти (гърци, сърби, румънци, украинци, руснаци и немци) от Института за православно богословие при Лудвиг-Максимилиановия университет в гр. Мюнхен, Бавария, и пишещият тези редове посетихме манастира Нидералтайх на р. Дунав (между Регенсбург и Дегендорф).
Идеята за посещението на този Бенедектински манастир възникна спонтанно в една от дискусиите ни по време на лекционните ми занимания със студентите. Последните проявиха интерес и любознателност да узнаят, как монаси от един католически манастир не само научно изследват православните богослужения и песнопения (като напр. архим. Ириней Тоцки, о. Романос, Йоханес и др.), но и извършват утринно и вечерно богослужение и литургия по руски православен образец.
Манастирът Нидералтайх е основан през 731 г. Сега той има 30 монаси. Трима от тях преподават в частната гимназия към манастира, чиито ученици наброяват 800 (от 1 до 12 клас).
Това е манастирът, който гостоприемно е отварял и отваря врати за митрополити, епископи, професори и др. научни кадри не само от Руската, Гръцката, Румънската, Сръбската и др. православни църкви, но и на много такива нинездраствующи и правоправящи архиереи от България. За всички нас беше приятна изненада, а за мене и радост да научим, че дърворезбата на иконостаса на църквата и около иконите са дело на български майстор-дърворезбар.
Студентите имаха възможност да се запознаят с живота и дейността на монасите, да разговарят и дискутират с тях, да посетят и да поработят в богатата библиотека на манастира. Впечатлени от разказа на архим. Тоцки, студентите го запитаха, откъде идва тяхната привързаност към православието и богослужението? При което той сподели, че принадлежи към т. н. “дясно крило”, едно литургично движение на Бенедектинския орден (от 1930 г.), за които православието, както той се изрази, не е достатачно само да се опознае, то е образец с неговата мистика и литургия.
Това е манастирът, който гостоприемно е отварял и отваря врати за митрополити, епископи, професори и др. научни кадри не само от Руската, Гръцката, Румънската, Сръбската и др. православни църкви, но и на много такива нинездраствующи и правоправящи архиереи от България. За всички нас беше приятна изненада, а за мене и радост да научим, че дърворезбата на иконостаса на църквата и около иконите са дело на български майстор-дърворезбар.Студентите имаха възможност да се запознаят с живота и дейността на монасите, да разговарят и дискутират с тях, да посетят и да поработят в богатата библиотека на манастира. Впечатлени от разказа на архим. Тоцки, студентите го запитаха, откъде идва тяхната привързаност към православието и богослужението? При което той сподели, че принадлежи към т. н. “дясно крило”, едно литургично движение на Бенедектинския орден (от 1930 г.), за които православието, както той се изрази, не е достатачно само да се опознае, то е образец с неговата мистика и литургия.
Вечерта се събрахме в библиотеката на манастира, за да разговаряме за видяното и преживяното. Към нас се присъединиха и група студенти-богослови, профил Религиозна педагогика, от Университета в Тюбинген, които бяха дошли също на посещение. Получи се прекрасна богословска дискусия между студентите от двата университета.
Накрая, след разговорите, дискусиите и видяното, студентите се обединиха около мнението, че има много неща, които ни сближават и които могат да се използват за бъдещи контакти, разговори, дискусии и общи проекти. Защото времето е 21 век - обединена Европа поставя много предизвикателства и отговорности пред всички правителства и християнски църкви – за защита и утвърждаване на християнските ценности и идентичност в Европа и против егоизма и глобалната икономическа несправедливост в света!
