Десет години след провеждането на Събора на Православната църква в Крит Вселенската патриаршия организира международна научна конференция на тема „Светият и Велик събор на Православната църква (2016–2026): равносметка и перспективи“, който се провежда от 5 до 8 октомври в Шантили край Париж. Събитието на събора разтърси Православната църква, чиито поместни църкви не се бяха събирали в продължение на векове, а последиците от него продължават да бележат пътя както на присъствалите църкви, така и на тези, които не изпратиха свои представители.
Форумът в Шантили събира йерарси и богослови от почти целия православен свят. В програмата участват представители на Константинополската, Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Сръбската, Румънската, Грузинската, Българската патриаршии, както и църквите на Гърция, Кипър, Албания, Финландия и Естония. Присъстват и представители на Световния съвет на църквите, както и католически богослови. Официалната програма показва стремеж не просто да бъде отбелязана една годишнина, а практически всички приети в Крит документи да бъдат подложени на повторен богословски и каноничен прочит.
Българската църква е представена от Варненския и Великопреславски митр. Йоан и д-р Александър Смочевски. Участието на митр. Йоан в научната конференция е по решение на Св. Синод на БПЦ от 2 октомври, защото именно той беше представител на Българската патриаршия в общоправославните съвещания, подготвящи провеждането на Събора. Чрез това участие БПЦ отново се включва в общоправославния разговор за текстове, в чието изработване нейните представители са участвали и чиито предсъборни редакции са били съгласувани с тях, независимо от последвалото решение Българската църква да не изпрати делегация на самия Събор.
Варненският митрополит Йоан участва в осмата тематична сесия на конференцията, посветена на „Мисията на Православната църква в съвременния свят“, с доклад „Мисията на Православната църква: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес“. В същата сесия участват митрополит Василий Константийски от Кипърската църква и протопрезвитер д-р Михаил Цица от Румънската патриаршия. В центъра на изложението на митрополит Йоан е въпросът дали десет години след Крит приетият там текст все още може да говори на света, който междувременно е преминал през войни, нови обществени разделения и кризи на човешкото достойнство. Българският архиерей поставя акцент върху цялостната антропологична перспектива на документа. Мирът, справедливостта, човешкото достойнство и братството според него не са отделни социални или политически теми, които Църквата механично добавя към своето послание. Те произтичат от едно общо християнско разбиране за човека. Именно това единство придава на документа неговата актуалност. Особено силна е формулировката, с която митрополит Йоан определя мястото му десет години след Събора: текстът от Крит не е само „протокол“ и не е затворена страница от вече отминало събитие. Той е „отворена книга“, която продължава да разказва за присъствието на Църквата в историята и отново поставя въпроса какво означава православното свидетелство в съвременния свят.
Второто българско участие е на канониста д-р Александър Смочевски, като докладът му е включен в специалната сесия „Автономията и начинът на нейното провъзгласяване“. Темата е: „От предсъборната подготовка до съборното одобрение: формирането на документа „Автономията и начинът на нейното провъзгласяване“ на Светия и Велик събор (Крит, 2016)“. А. Смочевски реконструира историята на документа, вместо да го разглежда единствено в окончателната му редакция. Той проследява пътя от единодушно съгласувания проект през 2009 г., през Петото предсъборно всеправославно съвещание през 2015 г., до окончателното му приемане в Крит през 2016 г. В центъра на този анализ стои същински каноничен въпрос: какво означава една Църква да бъде автономна и как автономията се съчетава с принадлежността към автокефалната Църква майка. Разглеждат се правомощията на последната при предоставянето на автономен статут, продължаващата канонична връзка между двете църковни структури, положението на автономните църкви в диаспората и въпросът за съдебната компетентност.
Особено внимание докладът отделя на две допълнения, направени в самия Крит – относно каноничните предпоставки за автономията и съденето на епископите. Това е съществен детайл и за разбирането на начина, по който е работил самият Събор: предсъборните текстове не са били просто механично ратифицирани, а са били предмет на окончателно обсъждане и редактиране. Изводът на А. Смочевски излиза отвъд чисто юридическата страна на въпроса: и автокефалията, и автономията трябва да бъдат разбирани като начини за осъществяване на църковното общение, а съхраняването на това общение предполага реална съборност. Тук неговият доклад се вписва в голямата тема, която преминава през почти всички заседания в Шантили – как съборността да бъде не само богословски принцип, а действащ механизъм на отношенията между поместните православни църкви.
Във встъпителното си слово Вселенският патриарх Вартоломей се върна към последните дни преди Събора и заяви, че решението на Антиохийската, Руската, Българската и Грузинската църква да не участват е било взето в последния момент и, според неговата оценка, под влияние на извънцърковни критерии. Той подчерта, че не е съществувала богословска или еклисиологична причина Съборът да не бъде свикан и изрази убеждението, че едно отлагане тогава практически би означавало неговото окончателно проваляне.
Патриарх Вартоломей подчерта още, че съборните текстове не трябва да бъдат възприемани като абстрактни богословски формулировки, а като съвременен израз на „живяното Предание“ на Църквата – богословие, което свързва вярата с живота и теорията с практиката и отговаря на тревогите, страховете и надеждите на съвременния човек. Според него именно съборността е осезаем израз на съборната природа на Църквата и извор на нейното свидетелство в света, поради което решенията от Крит засягат не само вътрешния църковен ред, но и отношенията с останалия християнски свят и мисията на Православието днес.
Още по-емоционално митрополитът на Халкидон Емануил определи отсъствието на четирите църкви: „Това причини болка. И продължава да боли.“ Но според него отсъствието им не отменя факта, че Съборът се е състоял и е отправил своите решения към цялото православно изпълнение, включително към онези, които не са присъствали. Проф. Константинос Деликостантис отиде още по-далеч. Той припомни, че и четирите отсъствали църкви са участвали в дългата предсъборна подготовка и постави въпроса дали в бъдеще не би могла да настъпи своеобразна „четвърта изненада“ – останалите поместни църкви в крайна сметка също да подпишат съборните текстове. Това не е решение или започнала официална процедура, а перспектива, изразена лично от Деликостантис.
Един от най-съдържателните доклади в Шантили е на митрополит Игнатий Димитриадски, който използва вече публикуваните протоколи от Събора, за да покаже как са протекли заседанията отвътре. Представените от него числа са впечатляващи: Вселенският патриарх е председателствал 16 заседания – 15 редовни и едно заключително – с обща продължителност 36 часа и 25 минути. Деветимата останали предстоятели са се изказвали общо 131 пъти, а думата са получили 183 епископи. Според митрополит Игнатий тези числа оборват представата за Крит като церемониално утвърждаване на предварително написани текстове. Имало е възражения, поправки, спорове и реални моменти на безизходица. Най-известният е спорът дали неправославните християнски общности могат да бъдат наричани „църкви“. След продължителна дискусия заседанието е прекъснато и е потърсена компромисна формула, от която възниква окончателният израз, че Православната църква „приема историческото наименование“ на другите инославни християнски църкви и изповедания. Този детайл има пряко отношение и към българския доклад за автономията: той показва защо разграничението между предсъборно съгласуван текст и окончателно съборно приет текст е канонично значимо.
Друга силна линия на конференцията е прочитът на текстовете от 2016 г. през събитията на последното десетилетие.
Митрополит Григорий Камерунски от Александрийската патриаршия нарече някои от постановките на Събора „пророчески и прозорливи“. Той открои осъждането на войната и особено на идеята за „свещена война“, осъждането на етнофилетизма, въпросите за автокефалията и уважението към каноничните юрисдикции. В остър пасаж той говори за „виновно мълчание“ пред войната между два православни народа и обвини някои поместни църкви, че поради свои интереси са се превърнали в сателити на идеологията на „Руския свят“.
От африканската перспектива той постави и друг въпрос – преследването на християните. Според представените от него данни от началото на годината само в Нигерия са били убити 7000 християни, отказали да сменят вярата си; подобни явления, макар и в по-малък мащаб, той посочи и в Демократична република Конго. Това са данни, приведени от самия митрополит в доклада му и не са независимо проверени в рамките на конференцията.
Но най-интересната част от неговото изложение е самокритиката към православната мисия. Според него тя не трябва да се превръща нито в агресивен прозелитизъм, нито в пренасяне на чужда национална култура. Съборният текст изисква благовестието да се извършва с любов, смирение и уважение към идентичността на човека и културната особеност на всеки народ.
Вероятно най-точният въпрос на конференцията беше формулиран от митрополит Емануил Халкидонски: какво от Крит действително е влязло в живота на Църквите и какво е останало на хартия?
През изминалото десетилетие съборните текстове са преведени на редица езици, организирани са конференции, написани са монографии, магистърски и докторски трудове, а в гръцките богословски факултети темата за Светия и Велик събор е включена в преподаването. Самият патриарх Вартоломей обаче подчертава, че процесът на „приемане“ на Събора далеч не е приключил: решенията му трябва да достигнат до епархиите, енориите, манастирите, богословските школи, катехизацията и ежедневната пастирска практика. Широкото участие на представители йерарси и богослови на Православните църкви в конференцията показва най-важното: че разговорът не е прекъснат.
Самата конференция продължава до 8 октомври и ще завърши с кръгла маса „Равносметка – перспективи“, председателствана от митрополит Емануил Халкидонски. В нея ще участват Албанският архиепископ Йоан, митрополит Йов Писидийски, архидякон проф. Йоан Хрисафгис, проф. Теодорос Янгу и Карол Саба от Антиохийската патриаршия.
