Правителството и т. нар. синод на Инокентий не са се споразумели за парите, които държавата трябва да плати, след като през януари бе осъдена в Страсбург за недопустима намеса в църковните дела и нарушаване на религиозните свободи. Жалбата бе и от името на шестима бивши служители в “алтернативния синод”. Сега Евросъдът във второ дело ще определи размера на обезщетенията. Даденият срок за приятелско споразумение изтече на 5 септември. През януари Страсбург присъди само 8000 евро за адвокатски хонорари и разноски. Те вече се изплащат. На масата на преговорите представителите на Инокентий са настоявали да им се върнат над 100-те храма, в които са служили и от които са били изгонени.
Алтернативно поискахме да ни се изплати стойността на църквите - 640 млн. евро, докато не бъдат върнати, заяви пред “Труд” адвокатът на “алтернативния синод” Лъчезар Попов. Отделно са настоявали за 2 млн. 130 хил. евро имуществени вреди (заплатите на около 120 служители в синода) плюс още по толкова за неимуществени вреди. Също и 1 млн. евро за удовлетворяване на претенциите на други около 800 миряни, завели други два иска в Страсбург.
Според януарското решение на Евросъда претенциите са били за общо 679 504 609 евро имуществени вреди, включващи стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и персонал, загубили работа. Отделно са претендирали и за 2 314 546 евро неимуществени вреди.
В преговорите държавата е предложила съвсем други суми - 3 хил. евро обезщетение за Инокентий и по 1000 евро - за останалите шестима. Такива били средните обезщетения, присъждани от Страсбург. Справка по делото “Хасан и Чауш срещу България”, по което държавата също бе осъдена за неправомерна намеса в религиозните дела на мюсюлманите, показа, че Евросъдът е определил 10 000 лв. неимуществени вреди и е отказал обезщетение за имуществени загуби. Рекордното обезщетение срещу България, присъждано досега от Страсбург, е 383 983 евро за 42-ма бивши работници в “Плама”.
На 22 януари т. г. Евросъдът единодушно реши, че с приетия през 2002 г. Закон за вероизповеданията и последващото изваждане на духовниците от “алтернативния синод” от храмовете от полицаи по нареждане на прокуратурата е недопустима държавна намеса в църковните дела.
И тогава, и през 1992 г. (когато пък правителството на Филип Димитров покровителстваше разколниците) държавата недопустимо е “администрирала” независимата църква, категоричен бе Страсбург.
Евросъдиите обаче отхвърлиха като недоказани имуществените претенции на Инокентий.
Евросъдиите обаче отхвърлиха като недоказани имуществените претенции на Инокентий.
