Най-после и Иван Праматаров, близо три десетилетия преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” по Източно църковно пеене, издаде самостоятелен диск с монодични църковни песнопения. Моята задача с представянето на изпълнителя е до крайност улеснена от написаното в обложката на диска. Написано е от самия изпълнител и има автобиографично съдържание. Това е цялата истина за личността му. Никой оттук нататък не може да прибави нищо повече.
Искам да запозная читателите на “Двери.бг” със съдържанието на диска. Иван Праматаров спазва предварителната уговорка да не записва песнопения, включени в двата диска на Русенския митрополит Неофит. По този начин ценителите на монодичната песенност имат възможността да се запознаят и с нови шедьоври от нашата възрожденска класика в лицето на представители на Рилската певческа школа. Проигумен йеромонах Неофит Рилски е представен с “Безсеменаго зачатия” на 2 гл., а неговият любим ученик и възпитаник дякон Кирил - с прекрасната “Утринна евангелска стихира” № 6, 6 гл. Изпълнителят предлага и един малък триптих от тропара и кондака на всебългарския светец Иоан Рилски, като между тях е вложил седалния “Лик ангелский”, поместен в “Утренята” на архим. Амвросий, който специално е отбелязал: “както се пее в Рилския манастир”.
И като споменах Амвросий, да отбележа и първото песнопение на диска “Помилуй мя, Боже” (Пс. 50) на 8 гл. Включването на тези негови песнопения е ценно с това, че те сега получават своята популярност, тъй като самите пособия на архимандрита не се ползват заради технически и теоретични промени, които си е позволил навремето авторът, без да предупреди изпълнителите. Присъствието на известния седален “Удиви ся Иосиф” на 4 гл., една от аномалиите в осмогласието, Общите катавасии “Отверзу уста моя” на 4 гл., както и Косното славославие на 8 гл. са като отдих за изпълнител и слушател.
Интерес за всеки българин ще представлява и т. н. “Слава... и нине” на полковите свещеници. Факсимилието в обложката сочи годината 1912. Съдържанието на двете песни показва, че те не могат да имат богослужебна употреба. Не и това е била целта на отците. Така както предците им в борбата срещу петвековния поробител са умирали на уста с “Господи сил” и “Возбранной воеводе”, така и техните потомци в битката за превземането на Одрин са имали своя нов химн. Сега тандемът йеродякон Юстин и колегата Праматаров са увенчали със слава истинските будители на войнишката свяст.
Последно ви представям авторската композиция на изпълнителя - стихирата “Приди мончениче”, която връща спомени за отколешно време – времето на светите Солунски просветители. Покойният ни колега проф. Стефан п. Емануилов Кожухаров, предоставил текста, е доказал авторството на св. Методий Славянобългарски.
За изпълнителя, дългогодишния старши преподавател Иван Праматаров, мога да пиша много. Познаваме се от детските ни години в Черепиш. Знаят го 27 випуска на Духовната академия и на Богословския факултет в София, както и общо 17 випуска на студенти от Велико Търново и Кърджали. За художествените достойнства на самия диск ще се въздържа да давам оценки, предоставяйки това на Негово Величество слушателя. Струва си да чуете един такъв изпълнител.
Сайтът на Иван Праматаров (примери от неговите изпълнения можете да чуете и оттук).
Сайтът на Иван Праматаров (примери от неговите изпълнения можете да чуете и оттук).
