Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

viber изображение 2026 11 17 06 07 58 398На 16 и 17 ноември 2026 г. в Новата конферентна зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе международната научна конференция „Религия и идентичност в Югоизточна Европа в началото на XXI век“. Двудневният форум се организира от катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет на СУ и събра учени, богослови и изследователи от България и чужбина. Те обсъждаха актуални въпроси, свързани с религията, културната принадлежност и обществените процеси в региона.

Сред официалните гости на откриването бе Нейно Превъзходителство Деспина Кукулопулу, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България.

Проф. д.ик.н. Соня Милева, заместник-ректор на Софийския университет, приветства участниците и подчерта значимостта на темите в контекста на съвременните обществени предизвикателства. Тя акцентира върху отговорността при вземането на решения и необходимостта от задълбочено осмисляне на въпросите, свързани с историческата памет, принадлежността и културната идентичност.

viber изображение 2026 11 17 06 07 58 924Милена Димитрова, секретар по култура, образование и връзки с българите зад граница на президента Илияна Йотова, отправи приветствие от името на държавния глава. Тя поздрави организаторите за избора на актуална тема, като подчерта значението на науката и обществения диалог за разбирането на ролята на религията в условията на международни конфликти и динамични промени. Димитрова открои необходимостта да се изследват отношенията между религиозните водачи, общностите и вярващите и пожела успех на участниците.

Доц. д-р Светослав Риболов, заместник-декан на Богословския факултет, също приветства присъстващите от името на организаторите и даде начало на научната програма.

Първият научен панел  - Църква, нация и идентичности - беше модериран от д-р Богдан Паташев, богослов и дипломат, бивш посланик на България при Светия престол. Във встъпителните си думи той насочи вниманието към историческите отношения между религиозната и националната идентичност, към различните модели на взаимодействие между Църквата и държавата в Източното и Западното християнство и към общите предизвикателства пред християнските общности днес.

Проф. Пантелис Калайцидис от Академията за богословски изследвания във Волос, Гърция, представи пленарен доклад на тема „Религиозен национализъм, идентичностно християнство и сакрализация на земята: триадата на едно изопачено Православие“. Той анализира опасността от използването на православната традиция за националистически и политически цели и разгледа напрежението между универсалния характер на християнското послание и отъждествяването на църковната принадлежност с определена нация или територия. Акцент бе поставен и върху наследството на византийската „симфония“ между църковната и светската власт.

Доц. д-р Атанас Славов от Софийския университет разгледа публичното присъствие и обществената отговорност на Българската православна църква след 2020 г. Той постави въпроси за отношенията между Църквата и държавните институции, за ролята на духовенството в обществения живот и за дебата около религиозното образование в училище. В изложението бяха откроени както значението на православната традиция за културната идентичност, така и необходимостта общественият разговор за религията да бъде открит и приобщаващ.

viber изображение 2026 11 17 06 07 59 979Д-р Ирини Касапи от Националния и Каподистриев университет в Атина представи доклад за „реактивното Православие“ и оформянето на религията в Югоизточна Европа. Тя проследи исторически и богословски идеи, сред които концепцията за Москва като „Трети Рим“, и обсъди как тяхното развитие може да повлияе върху съвременните религиозни и политически идентичности. Особено внимание бе отделено на напрежението между вярността към църковното предание и съпротивата срещу богословското обновление.

Последвалата дискусия постави въпроса за употребата на съвременните национални езици в православното богослужение, за трудностите при превода на молитви и песнопения и за необходимия баланс между разбираемостта на текстовете и съхраняването на богослужебната традиция. Бяха посочени примери от Гърция, Сърбия, Северна Македония и Антиохийската патриаршия. Участниците обсъдиха и съотношението между националната идентичност и вселенския характер на Църквата, есхатологичната перспектива на християнството и историческите модели на отношения между духовната и светската власт, включително понятието „симфоничен секуларизъм“.

Вторият научен панел, посветен на крайните проявления на религиозната идентичност, бе модериран от Елена Дюлгерова, асистент в катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет.

Проф. д-р Клара Тонева от Богословския факултет изнесе доклад на тема „В търсене на принадлежност: религиозна радикализация и младежки идентичности в Югоизточна Европа през XXI век“. Тя разгледа връзката между търсенето на смисъл и общност от младите хора и рисковете от радикализация, особено в дигитална среда. Сред възможностите за превенция бяха откроени религиозната и дигиталната грамотност, критичното мислене, междурелигиозният диалог и подкрепящите общности.

Д-р Николай Янев от Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство представи доклад „Православна империя и езически мечове: неопаганските войници на Путин – случаят „Русич“. Изследването разгледа противоречието между религиозната реторика, която представя войната в Украйна като „свещена“, и използването на военизирани формирования, свързвани с неоезически и крайнонационалистически идеи.

Спирос Бекаторос от Атинския колеж представи темата „Когато войната става „метафизична“: религиозна и национална идентичност в богословието на войната на патриарх Кирил“. В центъра на анализа беше употребата на понятия като спасение, саможертва и историческа мисия при тълкуването на военен конфликт. Чрез съпоставка с блажени Августин и неговото учение за Божия град докладът постави въпроса къде преминава границата между християнското богословие на историята и сакрализирането на политическите цели.

Третият научен панел - Църква, държава и идентичност -беше воден от доц. д-р Костадин Нушев от Богословския факултет. Темите бяха за религиозната свобода, пастирското служение, миграцията и публичната отговорност на религиозните общности.

viber изображение 2026 11 17 06 08 02 264Свещеник Бобан Митевски, докторант в Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие, анализира положението на капелана между религиозните убеждения и изискванията на светската държава. Той постави въпроси за свободата на съвестта, правното равенство и институционалната неутралност в обществата, изградени върху принципа на религиозния плурализъм.

Гроздан Стоевски докторант от катедра „Практическо богословие“ на Богословския факултет разгледа отношенията между Църквата и държавата по време на война чрез примера на военното капеланство в Украйна. Докладът открои ролята на духовниците в подкрепата на военнослужещите и моралните въпроси, пред които е изправено пастирското служение при съвременните форми на военни действия.

Елена Дюлгерова от Богословския факултет представи доклад „Религия, миграция и локална идентичност: трансформации на енорийския живот в Югоизточна България в началото на XXI век“. Изследването разгледа как обезлюдяването, застаряването и миграцията променят участието в енорийския живот и съхраняването на местните традиции. Акцент бе поставен върху православната енория като пространство за културна памет, общностна принадлежност и социално включване.

Здравко Кънев от Богословския факултет разгледа възможностите и предизвикателствата пред публичното присъствие на религията в България. Докладът открои социалните фактори, които насърчават или ограничават участието на религиозните общности в обществения живот, и значението на толерантността, религиозната просвета и съвместните социални инициативи.

Последният панел от първия ден на конференцията - Религия и военни наративи - беше модериран от журналиста и анализатор на международните отношения Николай Кръстев. Докладите проследиха употребата на религиозни идеи, исторически образи и църковна терминология в политическата комуникация и информационните конфликти.

Доц. д-р Костадин Нушев представи изследване за православните християнски традиции и политическата идеология в контекста на неоимперската доктрина „Руски свят“. Той разгледа концепцията като опит за изграждане на наднационална политическа идентичност чрез възстановяване на имперски исторически модели и използване на религиозни образи и символи.

Генадий Воробьов от „Бесарабски фронт“ разгледа инструментализирането на православната идентичност в руските религиозни наративи в България, Украйна и Молдова след 2022 г. Особено внимание бе отделено на употребата на понятия като „канонична територия“, „православно единство“ и „традиционни ценности“ и на последиците от църковните юрисдикционни спорове за местните православни общности.

Георги Ангелов, старши анализатор в Sensika Technologies и възпитаник на Софийския университет, представи изследване за преминаването от наративите за „православно братство“ към езика на „духовната война“ в контекста на войната в Украйна. Въз основа на анализ на българоезично онлайн съдържание той разгледа как религиозните символи и представите за духовно наследство се включват в информационни послания и влияят върху възприятията за идентичност и геополитическа принадлежност.

Маргарита Генчева, студентка по журналистика в Софийския университет, разгледа руската пропаганда срещу Църквата и новозаветното учение. Чрез случая на свещеник Павел Аделхайм тя постави въпросите за взаимоотношенията между църковната и политическата власт, свободата на изразяване и нравствената отговорност на духовенството.

Владимир Йончев представи доклад „Православието в руската пропаганда“, посветен на използването на религиозната принадлежност в послания, представящи Русия като единствен защитник на православната вяра. Бяха разгледани противоречията в тези наративи, включително опитите за идеологическо противопоставяне на православни общности с различни политически позиции.

Доц. д-р Серхий Шумило, директор на Международния институт за атонско наследство и изследовател в областта на църковната история, не успя да присъства на конференцията, но изпрати текста на своя доклад за квазирелигиозната идеология на „Руския свят“ и концепцията за „триединството на руския народ“. В изследването авторът оспорва автентичността на приписвани на св. Лаврентий Черниговски пророчества за неразривното единство на Русия, Украйна и Беларус, като проследява появата им в публикация от 1994 г. и по-късната им употреба в политическа и религиозна реторика. Той поставя и догматическия въпрос за недопустимото уподобяване на политически съюз между държави на Светата Троица.

Научните заседания през първия ден очертаха широк кръг от въпроси за религията и националната идентичност, религиозната радикализация, миграционните процеси, публичната роля на Църквата и използването на православната традиция в съвременните политически конфликти.

viber изображение 2026 11 19 08 30 30 616На 17 ноември първото научно заседание, модерирано от доц. д-р Светослав Риболов, започна с пленарния доклад на проф. Илия Евангелу от Аристотеловия университет в Солун, който в знак на уважение към българските домакини представи своето изследване на български език. Темата „Гръцко-българските отношения от епохата на империите, през периода на национализмите, до перспективата на европейската интеграция“ проследи историческите отношения между двата съседни народа от Средновековието до наши дни. Докладчикът разгледа периодите на съжителство и взаимодействие в рамките на големите империи, възхода на националните движения през XIX и началото на XX век и породените от тях политически и църковни противоречия. Особено внимание беше отделено на прехода от историческо съперничество към съвременно сътрудничество, като европейската интеграция беше представена като възможност за преодоляване на наследените разделения и за изграждане на нови политически, културни и академични връзки между България и Гърция.

Великият еклисиарх д-р Аетиос (Никифорос) от Вселенската патриаршия, директор на личния кабинет на Вселенския патриарх, представи доклад на тема „Съборността преди нациите: Пидалионът (1800 г.), синодалността и употребата на каноните в съвременна Югоизточна Европа“. В центъра на неговото изложение беше каноничният сборник „Пидалион“, съставен от преп. Никодим Светогорец и йеромонах Агапий и отпечатан през 1800 г. Докладчикът проследи историческите обстоятелства около неговото създаване и утвърждаване, като подчерта, че авторитетът на църковните канони произтича от съборното съзнание и живота на Църквата. Особено внимание беше обърнато на опасността от т.нар. „каноничен фундаментализъм“, при който каноните се превръщат от средство за пастирско ръководство в инструмент за осъждане, противопоставяне и разделение. Д-р Аетиос защити разбирането за православната идентичност като принадлежност към съборното единство на Църквата, а не като затворена национална или идеологическа общност.

Въпросите за църковното единство продължиха в доклада на архимандрит Харалампий Ничев от Константинополската архиепископия на Вселенската патриаршия, посветен на десетата годишнина от Светия и Велик събор на Православната църква, проведен на остров Крит през 2016 г. Докладчикът разгледа значението на Събора като израз на съборното съзнание и стремежа към общоправославно единство. Беше подчертано, че въпреки отсъствието на четири поместни православни църкви, съборните решения и документи свидетелстват за необходимостта от диалог, взаимно уважение и сътрудничество между православните църкви, особено в условията на съвременните обществени и геополитически предизвикателства.

viber изображение 2026 11 19 08 30 33 117Следващото научно заседание насочи вниманието към отношенията между православието, политическите процеси и образованието.

Проф. Марян Гюровски от Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие представи доклад на тема „Религия и идентичност в Западните Балкани: фактори за стабилност и европейска интеграция или източници на напрежение и геополитически конфликти“. Изследването постави въпроса за двойствената роля на религиозната принадлежност в обществено-политическите процеси в региона. От една страна, религиозните общности могат да бъдат важен фактор за съхраняване на културната памет, социалната солидарност и междуобщностния диалог. От друга страна, обвързването на религиозната идентичност с националистически и геополитически интереси създава предпоставки за напрежение и конфликти. Темата открои значението на религиозния диалог и междуобщностното сътрудничество за стабилността и европейската перспектива на Западните Балкани.

Проф. д-р Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на Софийския университет представи изследване на тема „Евреите в комунистическа България – религиозни и идентичностни предизвикателства“. Докладът разгледа сложните исторически обстоятелства, пред които се изправя еврейската общност след 1944 г., включително разделението между привържениците на комунистическата идеология и ционисткото движение, масовото изселване към новосъздадената държава Израел и положението на останалите в България евреи. Особено внимание беше отделено на противоречията между политическата лоялност, религиозната принадлежност и съхраняването на общностната идентичност в условията на комунистическия режим.

Полина Спирова от Богословския факултет представи доклад на тема „Религиозното образование като фактор за изграждане на културна и ценностна идентичност на учениците в България в началото на XXI век“. В изложението беше анализирана ролята на обучението по религия в българското училище и неговият потенциал за религиозно ограмотяване и нравствено възпитание. Докладът обърна внимание на особеностите на българския образователен модел, на обществените нагласи към изучаването на религия и на необходимостта от изграждане на ценностна основа у младите хора. Беше защитена тезата, че религиозното образование може да допринася за формирането на осъзнати и отговорни личности, способни да съхраняват собствената си културна идентичност и едновременно с това да участват пълноценно в съвременното мултикултурно общество.

Следобедното заседание беше посветено на различни аспекти на религията и обществения живот.

Раду Андрей-Емануел от Богословския факултет в Букурещ представи доклад на тема „Ролята на християнското семейство във възпитанието и съхраняването на християнската идентичност в съвременното общество“. Темата постави в центъра на вниманието семейството като първостепенна среда за предаване на вярата, нравствените ценности и християнските традиции между поколенията. Бяха откроени въпросите за взаимодействието между семейството, Църквата и образователните институции, както и предизвикателствата пред съхраняването на християнската идентичност в условията на социални и културни промени.

Д-р Румяна Георгиева-Лечева, изследовател и журналист, представи доклад на тема „Един съвременен поглед към мисията на Съюза на православните братства“. Повод за изследването беше навършването на сто години от учредяването на организацията. Докладът предложи историческа ретроспекция на нейното възникване и развитие, като постави въпроса за значението на православните братства в църковния и обществения живот. Бяха разгледани възможностите за преосмисляне на тяхната мисия в контекста на съвременните потребности на православните общности.

Николай Кръстев, журналист и регионален анализатор, представи доклад на тема „Сръбският свят – риск за Западните Балкани“. В центъра на изложението беше концепцията за т.нар. „сръбски свят“, разгледана през нейните исторически, политически и геополитически измерения. Докладът постави въпроса доколко идеята за обединено сръбско духовно, културно и политическо пространство възпроизвежда по-ранни национални проекти и какви рискове може да създаде за отношенията между държавите от бивша Югославия. Особено внимание беше отделено на взаимодействието между националната идентичност, политическите стремежи и регионалната сигурност.

Доц. Драган Шливич от Университета за приложни науки в Кел, Германия, представи доклад на тема „Православната църква и демокрацията в Сърбия, 2007–2012 г.: нов поглед“. Изследването разгледа сложните взаимоотношения между православните църкви и процесите на демократизация, като постави под въпрос тезата за принципна несъвместимост между православната традиция и демократичното управление. Въз основа на сравнителен анализ на политическото поведение на православните йерархии в Сърбия и Черна гора докладчикът изследва факторите, които определят публичните позиции на Църквата спрямо политическата власт. Беше представена и концепцията за приоритетните сфери на договаряне между църковните институции и държавата, която предлага нов подход за осмисляне на участието на православните църкви в съвременните политически процеси.

В заключителната част на научната програма бяха представени два международни изследователски проекта, свързани с богословието, културното наследство и междуобщностния диалог.

Доц. д-р Светослав Риболов представи международния изследователски проект IMAGO – „Как говорят образите? Динамиката на образите, метафорите и символите в християнския дискурс и отвъд него“. Проектът обединява научни екипи от Университета в Берн, Швейцария, Университета „Лучан Блага“ в Сибиу, Румъния, и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Неговата основна цел е да изследва значението и трансформациите на образите, метафорите и символите в Свещеното писание, светоотеческата литература, християнското изкуство и съвременната култура. Чрез интердисциплинарен подход проектът проучва начините, по които религиозните образи изграждат смисъл, предават богословски идеи и създават възможности за междукултурен и междурелигиозен диалог.

Доц. д-р Андриан Александров представи международния проект RE-SPHERE – „Споделени места за наследство, среща и помирение в Европа“, финансиран по програма „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз. Проектът обединява 13 партньорски организации от девет държави под координацията на Аристотеловия университет в Солун и се изпълнява в периода 2026–2029 г. Негов основен изследователски интерес са светите места, почитани от различни религиозни и културни общности, и възможностите те да се превърнат в пространства за среща, диалог и помирение. В рамките на представянето бяха разгледани планираните теренни изследвания, участието на местните общности и перспективите за създаване на дигитален атлас на споделените светини. Сред предварително предложените за проучване обекти в България са манастирът „Св. Георги“ в Хаджидимово, храмът „Св. Илия“ и тюрбето на Бали Ефенди в софийския квартал Княжево, както и текето „Ак Язълъ баба – Св. Атанасий“ край Оброчище.

Конференцията завърши със заключителна научна дискусия, посветена на предизвикателствата и перспективите пред религията и идентичността в Югоизточна Европа. Представените изследвания откроиха необходимостта от задълбочен академичен диалог за ролята на религиозните общности в съвременните общества, съхраняването на културната памет и преодоляването на разделенията, породени от национални, политически и идеологически противопоставяния.

Международната конференция се проведе като академична инициатива в рамките на два научноизследователски проекта към катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: „Религия и идентичност в Югоизточна Европа“ (договор № 80-10-137/2026 г.) с ръководител доц. д-р Светослав Риболов и „Ролята на религията за съвременната българска идентичност“ (договор № 80-10-138/2026 г.), изпълняван от научен екип под ръководството на доц. д-р Костадин Нушев. Двата проекта поставят акцент върху изследването на религиозната и културната идентичност, общественото присъствие на религията и значението на християнската традиция за съвременните обществени процеси.

Като своеобразно продължение и заключителен акцент на академичния форум, на 18 ноември 2026 г. в Богословския факултет се проведе публична лекция на доц. Драган Шливич пред студенти, докторанти и преподаватели. Темата на лекцията беше „Between Vox Populi and Vox Dei: The Orthodox Church and Embedding Democracy in Bulgaria and Serbia“ („Между гласа на народа и гласа на Бога: Православната църква и утвърждаването на демокрацията в България и Сърбия“), по заглавието на едноименната му монография, публикувана от международното академично издателство Peter Lang през 2024 г.

В изследването си авторът разглежда отношенията между православното богословие, църковните институции и демократичните процеси в България и Сърбия. Поставят се въпроси за влиянието на религиозната традиция върху обществените нагласи и политическата култура, както и за възможностите православните църкви да бъдат участници в изграждането на демократични общества.

Проведената конференция и последвалата публична лекция затвърдиха значението на Богословския факултет на Софийския университет като пространство за международен научен обмен и интердисциплинарен диалог по въпроси, свързани с религията, идентичността и предизвикателствата пред съвременното европейско общество.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4kyc9 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.