Осем дни, в които ученици от шест до четиринайсет години от Бухово, Видин, Монтана и Медковец учиха за Бога и за съжителството с ближните
В продължение на осем дни – от 5 до 12 юли – Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ се изпълни с детски гласове, молитви, песнопения и игри. Тук се проведе първият детски православен лагер за това лято, който събра ученици на възраст от шест до четиринайсет години от Бухово, Видин, Монтана и Медковец.
Лагерът се състоя с благословението на Видинския митрополит Пахомий и благодарение на гостоприемството и грижата на архимандрит Антим, йеромонах Стилиян, игумения Таисия и сестринството на Клисурската света обител. Ръководител на лагера беше учителят по религия Елена Дюлгерова, а неин помощник – учителят по религия Данила Иванова.
За участниците тези дни бяха възможност да се откъснат от обичайното ежедневие и да живеят в ритъма на манастира. Заедно те се учиха не само на основни истини на православната вяра, но и на търпение, взаимопомощ, отговорност и уважение към другия. Всяко занимание, всяка обща задача и дори малките всекидневни трудности се превръщаха в урок за съжителството с ближните.
Денят започваше в осем часа със ставане, сутрешен тоалет и подготовка. В осем и половина всички се събирахме в параклиса за утринна молитва. Тишината на храма и общата молитва пред Бога създаваха особена атмосфера, която постепенно стана естествена част от детското ежедневие. След молитвата следваше закуска, а после и първият урок по религия.
По време на занятията разговаряхме за Бога, за молитвата, за Божиите заповеди, за църковните празници и за живота на светците. Особено внимание отделяхме на въпроса как християнската вяра се проявява в отношението ни към другите хора – как прощаваме, как помагаме, как се справяме с гнева и как се отнасяме към по-малките и по-слабите. Децата участваха активно, споделяха свои преживявания, задаваха въпроси и търсеха примери от собствения си живот.
Църковният календар съпътстваше целия престой на децата в светата обител. В първия ден на лагера, в Петата неделя след Петдесетница, Църквата почиташе преподобните Атанасий Атонски и Сергий Радонежки. През следващите дни беше отбелязана паметта на преподобни Сисой Велики и свещеномъченик Валентин Римски; на света великомъченица Неделя, преподобните Тома Малейски и Акакий; на свети великомъченик Прокопий и преподобни Теофил Мироточиви; на свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски; на светите четиридесет и пет мъченици в Никопол Арменски; на света великомъченица Евфимия Всехвална, света равноапостолна княгиня Олга, преподобни Никодим Албански и свети Софроний Светогорец. В последния ден – Шестата неделя след Петдесетница – бяха почетени преподобни Паисий Светогорец, чудотворната икона на Света Богородица „Троеручица“, светите мъченици Прокъл и Иларий и света праведна Вероника.
След сутрешния урок идваше време за разходки и занимания на открито. Пространството около манастира даваше възможност на децата да се радват на природата, да играят заедно и да опознават мястото, в което се намират. Тези разходки също имаха възпитателна роля – учехме се да пазим тишина, да се грижим за природата, да не оставяме след себе си отпадъци и да се движим като общност, без никой да бъде пренебрегнат или забравен.
Преди обяд децата участваха в творчески ателиета и учеха тропари. За някои от тях църковните песнопения бяха нещо съвсем ново, но постепенно те започнаха да разпознават думите и мелодиите и да пеят все по-уверено. Творческите занимания им даваха възможност да изразят наученото чрез цветове, образи и различни приложни дейности. Така уроците по вяра не оставаха само думи, а се превръщаха в лично преживяване.
След обяда и следобедната почивка програмата продължаваше със следобедна закуска, втори час по религия и творческа работилница. Беседите често бяха свързани с конкретни ситуации от общия ни живот: как да реагираме, когато някой ни обиди, защо е важно да споделяме, как да признаем грешката си и какво означава да поискаме прошка. Животът в лагера непрекъснато предоставяше поводи наученото да бъде приложено на практика.
Особено важен момент в програмата беше подготовката на учениците за участие в светите тайнства Изповед и Причастие. С децата беше проведена специална беседа върху Десетте Божии заповеди. Разговаряхме не само за тяхното съдържание, но и за това как всяка заповед се отнася към нашия всекидневен живот – към отношението ни към Бога, родителите, приятелите и всички хора около нас.
След беседата децата пристъпиха към изповед, а в неделния ден участваха в светата Литургия и приеха свето Причастие. За много от тях това беше най-съкровеният момент от престоя в манастира – естествен завършек на дните, изпълнени с молитва, разговори за вярата и подготовка на сърцето за срещата с Христос.
В осемнайсет часа всички се отправяхме към манастирския храм за вечерното богослужение. За децата това беше време, в което постепенно се учеха да стоят спокойно, да слушат песнопенията и да разпознават отделни моменти от службата. В началото за някои беше трудно да задържат вниманието си, но с всеки изминал ден храмът ставаше все по-познато и близко място.
На 9 юли лагерът беше посетен от Видинския митрополит Пахомий. Владиката беше топло посрещнат от децата и техните ръководители. В израз на своята радост и благодарност учениците поздравиха митрополита с изпълнения на православни песнопения, които бяха научили по време на лагера.
Митрополит Пахомий благослови децата, разговаря с тях и сподели радостта от срещата. Той зарадва всички участници и с лакомства, които донесоха още усмивки и превърнаха посещението му в един от най-запомнящите се моменти от лагерните дни.
След вечерята идваше един от най-очакваните моменти – игрите пред манастира. Тогава дворът се изпълваше със смях, движение и съревнование. Игрите обаче също бяха част от възпитанието. Учехме се да спазваме правила, да приемаме загубата, да не унижаваме победения и да се радваме на успеха на другия. По-големите деца помагаха на по-малките, а постепенно групите от различните населени места се превърнаха в една общност.
Всеки ден завършваше с вечерна беседа и молитви преди лягане. Това беше време за равносметка – какво сме научили, как сме постъпили, успели ли сме да помогнем на някого и има ли човек, от когото трябва да поискаме прошка. В спокойствието на вечерта децата споделяха своите впечатления, радости и притеснения. След това се подготвяха за сън, за да започнат следващия ден отново с молитва.
През целия си престой децата се подготвяха и за тържеството в края на лагерната смяна. В заключителната програма учениците изпълниха осем православни песнопения и представиха драматизация на евангелската притча за Блудния син. Чрез своите изпълнения те споделиха с духовниците, сестринството и гостите част от наученото и преживяното през осемте дни в манастира.
В лагера имаше и умора, и малки конфликти, и трудни моменти. Именно те обаче се оказаха важна част от общото ни израстване. Да живееш с други хора означава да се съобразяваш, да чакаш реда си, да подреждаш след себе си, да помагаш и понякога да правиш крачка назад. В тези наглед обикновени ситуации децата откриваха, че християнството не е само предмет, за който се говори в часа по религия, а начин на отношение към всеки човек.
Особено ценно беше, че участниците пристигнаха от различни населени места и не всички се познаваха предварително. Само за няколко дни между тях се създадоха приятелства. Различията във възрастта и характера постепенно престанаха да бъдат пречка и се превърнаха във възможност по-големите да проявят грижа, а по-малките – доверие.
Като учител по религия и ръководител на лагера за мен тези осем дни бяха поредно доказателство, че децата имат нужда от пространства, в които вярата се преживява, а не само се обяснява. Манастирът предоставя именно такава среда – място, където молитвата, богослужението, общата трапеза, творчеството, играта и разговорът се съчетават естествено.
При раздялата децата си тръгнаха с нови приятелства, научени молитви и тропари, със свои творби и множество спомени. Но най-важното, което се надяваме да са отнесли със себе си, е усещането, че Църквата е общност, в която всеки човек е важен и в която сме призвани да се грижим един за друг.
Първият православен лагер за това лято в Клисурския манастир приключи, но преживяното в него продължава – в детските разкази, в новите приятелства и в малките дела на обич, които всеки от участниците ще пренесе в своя дом, училище и населено място.
Снимки: авторката
