Традиционно в края на старата и началото на Новата година правим преглед на най-четените материали в Двери. Те показват кои теми и събития са имали най-широк отзвук сред читателите. За 2025 г. най-четената статия е на Златина Иванова „Монахът, който говореше в рими“ (тук) в памет на архим. Антим от Кричимския манастир. Емоционалният разказ за необикновения дядо Антим, когото част от читателите на Двери познават, е достигнала до най-много читатели. Това за пореден път показва, че хората копнеят да се докоснат до личността на истински вярващия човек, изградил животворна връзка с Бога, превърнал се извор на жива вода (Срв. Йоан 4:14) и за другите около него.
Следващият по популярност материал е интервюто със сестра Васа Ларина „Ерес, която убива“ (тук). Тази статия също предава автентичното отношение на вярващия християнин към войната в Украйна и участието на Руската църква в нейното оправдание. В интервюто сестра Васа разкрива дълбокото противоречие между Евангелието и насилието и настоява, че вярващите хора не бива да проявяват безразличие към това, защото „мълчанието в такива моменти води до още по-голямо кръвопролитие“. Големият брой четения на интервюто показва, че темата за войната и отношението на Православната църква към нея е актуална и важна за читателите на Двери.
Третият най-четен материал за 2025 г. е новината „Свалиха предаване за религиозното образование в българските училища“ (тук). Тя разказва за налагането на цензура върху съдържанието на последния епизод на предаването 70х7 на телевизия „Епархийски глас“. Интересът към на нея се дължи, от една страна, на актуалността на темата за религиозното образование, което през изминалата година беше изведено като приоритет в дейността на Българския патриарх. От друга страна, категоричното налагане на цензура е нов подход в управлението на БПЦ и се появиха опасения дали няма да се превърне в тенденция.
Четвъртият материал е новина, посветена на т. нар. Голямо шествие за семейството, организирано от политически формации, протестантски групи и частни лица, зад което застана БПЦ като институция. В статията „От трибуната на „Голямото шествие за семейството“ изненадващо поканиха присъстващите на протест пред посолството на Северна Македония“ (тук) е отразено как организатори се опитват да внушат политически послания на събралите се на проявата. Високата популярност на материала е свидетелство за опасенията на хората от злоупотреба с вярата за конюнктурни политически цели.
Петата статия е преводна: „Какво остава? Само молитва…“ (тук) на гръцкия богослов прот. Василий Термос. В нея авторът разсъждава за причините за отлива на младите хора от Гръцката църква, а в неговата „диагноза“ очевидно българските читатели са разпознали и проблемите на БПЦ. Поантата на тази статия: „Самолюбие, страх, безотговорност. Според мене те съставляват триединството на нашата църковна култура“ намери широк отзвук и в социалните мрежи, където предизвика оживени дискусии.
