Искането на прокуратурата и на Дирекция „Вероизповедания“ на МС за ликвидация на Българската православна старостилна църква беше отказано от Софийския градски съд. Решението е от 10 юли т. г. и подлежи на обжалване, а държавното обвинение вече внесе частна жалба по казуса.
По настояване на БПЦ преди няколко месеца бяха направени промени в Закона за вероизповеданията, според които единствен изразител на източното православие е само Българската православна църква – Българска патриаршия и съответно само тя има право да използва в името си и в устава си определението „православен“. Съответно въведена беше и забрана в наименованието на друго вероизповедание да се съдържа думата „православна“, както и нейни производни.
Според СГС обаче с тези промени се нарушават основни права, заложени в Конституцията – „свобода на религията и правото на свободно сдружаване, както и принципите, прокламирани и защитавани от нея за правовата държава, правната сигурност и предвидимост на нормативните актове“. Освен това прилагането им може да доведе до ново осъдително решение за България от Европейския съд по правата на човека.
След направените промени в Закона за вероизповеданията старостилната църква в дадения срок не е променила името си, нито устава си и не е махнала определението „православна“. Затова СГП и Дирекция „Вероизповедания“ са внесли молби за прекратяване на регистрацията на БПСЦ и за откриване на производство по ликвидация.
Аргументите на старостилната църква да не се съобрази с изискването на закона са, че се въздейства „върху точно определена религиозна общност, с което Народното събрание недопустимо се намесва в религиозни разногласия, като ги урежда по начин, който счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки една църква във вреда на друга в нарушение на чл. 13, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с установените в чл. 4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията принципи на правовата държава и разделението на властите“.
Два основни аргумента извежда съдията по делото Светослав Василев от СГС в решението си от 10 юли т. г., като се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека (от 20.4.2021 г.), с което законодателните промени не са съобразени:
Посочва, че се въвежда изискване към всички вероизповедания за съобразяване на наименованията и уставите им с думи и изрази, които нямат дадена в закона легална дефиниция.
„Същевременно ЗВ (Законът за вероизповеданията – бел. ред.) не съдържа легална дефиниция за „източно православие“ (т. е. обредите, обичаите, практиките, които го определят и диференцират от други вярвания, за да може желаещите регистрация субекти да се съобразят с тях, а не може да се очаква, че светският съд познава догмите на каноничното право), нито такива „за производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл“ на израза „православна“ (които да бъдат избягвани от адресатите на забраната и за които на съда е вменено служебно да следи)“, добавя още съдът.
Вторият аргумент е, че с тези промени е нарушен принципът на предвидимост на правната уредба. „Нещо повече, промените на закона преуреждат с обратна сила отношенията с вече регистрирани правни субекти, с което се нарушават принципите на законност, стабилност, предвидимост на правната уредба, прокламирани в трайната практиката на Европейския съд по правата на човека“, се казва още в определението на съда.
Според съда, ако пряко се изпълнят промените в Закона за вероизповеданията от февруари т. г., това ще доведе до неспазване на дадените насоки в решението от 20.4.2021 г. на Европейския съд по правата на човека. Освен всичко друго, това дава възможност държавата да бъде повторно осъдена за неговото неизпълнение.
Промените „нарушават и гарантираните с Конституцията на РБ свобода на религията и правото на свободно сдружаване, както и принципите, прокламирани и защитавани от нея за правовата държава, правната сигурност и предвидимост на нормативните актове“.
В частната жалба за заличаване на БПСЦ прокуратурата заявява: „Ако съдът е считал, че определени разпоредби на Закона за вероизповеданията са противоконституционни, то тогава е следвало да сезира Конституционния съд“, независимо че в решението на съда подробно е аргументирана практиката и кога съдилищата могат да имат решения, свързани с конституционни постановки.
Същевременно, в жалбата си прокуратурата заявява, че свободата за преценка на всяка държава да регулира обществените отношения относно статута и регистрацията на религиозните общности по начин, който да осигури и гарантира баланс между националния интерес и интересите на всяка заинтересована страна, е основен принцип, заложен в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
„Всеки има право на свобода, на мирни събрания и сдружаване, включително и право да членува в професионални съюзи, но в отделни случаи те могат да бъдат ограничени от вътрешното законодателство с оглед защитата на обществената сигурност, морала, правата и свободите на гражданите“ – твърдят от прокуратурата.
Частната жалба на прокуратурата от 24 юли е внесена в Софийски апелативен съд с искане да се отмени решението на СГС и да се уважат исканията на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет и СГП.
