Днес в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ беше почетена паметта на жертвите от атентата в този храм на 16 април, Велики четвъртък, през 1925 г. Очакваше се панихидата по повод стогодишнината на трагичното събитие, окървавило символа на християнска София, да бъде отслужена от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Здравословно неразположение попречило на предстоятеля на БПЦ да извърши богослужението, беше неофициалната информация за отсъствието му. Панихидата беше отслужена от Велбъждки епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, с участието на храмовото духовенство и столични свещеници. На панихидата присъстваха ръководството и преподавателите от Богословския факултет на СУ, но нямаше официални лица.
Еп. Исаак прочете и възпоменателното слово на патр. Даниил по повод трагичната годишнина.
Първо от свое име еп. Исаак заяви: „С благословението на Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Даниил днес сме се събрали в този митрополитски храм, в който преди сто години на 16 април се случи трагично, кърваво събитие, което всички ние помним и от което се учим, че който мрази, става човекоубиец… В атентата умират над 130 генерали, полковници и офицери, но също и десет жени и осем деца“.
В патриаршеското слово, огласено от еп. Исаак, се казва: „Едно зловещо покушение, извършено точно преди столетие в този свят Божи дом, катедрален храм на Софийските митрополити, и днес продължава да вцепенява сърцата ни и да ужасява християнската и човешката ни съвест с жестокостта и безчовечността на своя замисъл, с хладнокръвието и безбожната дързост, с които е било извършено…“.
В словото се казва също, че се отправя молитва за „невинните жертви“, но и за тези, които „се оставят да бъдат оръдия на разрушителната сила на злото в този свят“.
„Грехът може да бъде простен при искрено и дълбоко покаяние. Но престъплението трябва да бъде помнено, за да не бъде повтаряно“, се казва в патриаршеското послание.
Прави впечатление, че в словото никъде не се споменаха мотивите за атентата, нито извършителите. И в двете църковни слова, произнесени на панихидата, се говори за жертви, но не и за извършители. Не се спомена по никакъв начин, че атентаторите са били комунисти, нито че болшевишката идеология е била техен вдъхновител. Като виновник за смъртта на невинните жертви патриархът посочи „греха, който се е вкоренил в Божия образ и който е в човека още от времето на нашите прародители“.
След панихидата в аулата на БФ се откри Възпоменателен ден, посветен на годишнината. Залата беше изпълнена с хора – студенти, преподаватели и гости, за които беше важно да чуят църковно слово и съвременна, християнска оценка на трагичното събитие.
Деканът на БФ доц. д-р Ивайло Найденов откри конференцията с думите: „Преди сто години, по същото време, на 16 април 2025 г., на Велики четвъртък, група разбойници превърнаха Господния дом за молитва в масов гроб – 150 убити и 500 ранени… Похвално е, че инициаторите на тази инициатива я нарекоха Ден за възпоминание, защото чрез молитвения спомен за жертвите ние свидетелстваме, че любовта е по-силна от омразата“.
Доклади изнесоха доц. д-р Ивайло Шалафов, гл. ас. д-р Иван Йовчев и проф д-р Павел Павлов. Доц. Ивайло Шалафов говори на тема „Цар Борис Трети – между преврата и атентата“, а гл. ас. Иван Йовчев разказа за биографиите на заговорниците, много от които военни, и потърси отговор на въпроса: как се е стигнало до това те да се включат в конспиративната организация и организирането на масовото убийство. В заключителния доклад на проф. Павлов се говори за реакцията на Св. Синод на БПЦ, на отделни архиереи и богослови, и за това как те оценяват зловещото събитие на своето време. Според него целта не е само да се почетат невинно загиналите, но и да извадим поуките от тези събития, за да не позволим те да се повторят отново.
