С дълбока скръб съобщаваме, че днес, 11 април 2025 г., след кратко, но тежко боледуване се упокои в Господа дългогодишният директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия – църковният историк доц. д-р Христо Темелски (20 юли 1948 – 11 април 2025 г.).
Доц. Темелски в продължение на четири десетилетия беше лицето на ЦИАИ в църковните и научните среди у нас и в чужбина. Възпитаник на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с докторска дисертация по история под ръководството на акад. Васил Гюзелев (когото наричаше „мой духовен баща“), неговият път като историк започва от Регионалния исторически музей в Севлиево, а от далечната 1985 г., когато започва работа в ЦИАИ, до днес той е последователно научен сътрудник, изпълняващ длъжността директор (от 1986 г., след заминаването на тогавашния основател и директор на ЦИАИ проф. Тодор Събев за Женева на работа в Световния съвет на църквите) и директор на Църковноисторическия и архивен институт (от 1995 г. до днес). През цялото това време той отдава без остатък всичките си знания, сили и енергия на полето на църковноисторическата наука и по-специално на Историята на Българската православна църква. Беше познат най-вече като водещ специалист по въпросите на Българската екзархия, но интересите и публикациите му бяха в много по-широко поле на църковната история и архивното дело изобщо.
Доц. Темелски (по паспорт Христо Иванов Христов, а Темелски – по прозвището на неговия род от село Шумата, Севлиевско: „Темелите“) имаше собствен критичен подход към въпросите на църковното ни минало и ярък и разпознаваем стил на писане, преподаване и говорене. Беше безкомпромисен към всички опити за фалшифициране на факти и събития от миналото и използването им за конюнктурни цели и облаги, което често му спечелваше неприятели. Знанията му в областите на неговата компетенция бяха енциклопедични и редовно до него се допитваха най-различни хора както от църковните среди, така и извън тях. Беше високо ценен и от църковното ръководство, и особено от Светейшите ни блаженопочивши патриарси Максим (с когото бяха и земляци) и Неофит.
Освен директор на ЦИАИ доц. Темелски беше дълги години член на редакционната колегия на сп. Духовна култура (до преустановяването на издаването му), както и редовен дописник на Църковен вестник. Сътрудничеше с радост и на портала Двери на православието, където през годините бяха публикувани множество негови статии и студии на църковноисторическа тематика (малка част от тях – тук).
Ще бъде запомнен с добро и в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където беше член на Научния съвет и един от най-добрите приятели на колегията, както и в Държавна агенция „Архиви“, с която активно сътрудничеше през годините и в която имаше безброй много приятели и съмишленици.
Като гостуващ преподавател по църковна история пътуваше дълги години до Велико Търново, където четеше лекции и водеше научно ръководство на докторанти в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“, както и до Кърджали, където преподаваше в тамошния филиал на Пловдивския университет, носещ името на преп. Паисий Хилендарски.
Беше и един от най-активните радетели за изчистването на светлата памет на ставрофорен иконом Кръстю Тотев Никифоров (Поп Кръстю) като „предател“ на Апостола на свободата Васил Левски.
Автор на безброй книги, статии и студии, както и на лични мемоари, от които приживе беше отпечатан само първият им том, през последните години от живота си той работеше активно върху своето изследване на историята на столичния митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, чието отпечатване, за съжаление, не дочака…
Бог да го прости и да му зачете всички трудове в полза на църковната ни историческа памет и на Православната ни църква!
Опелото и погребението на доц. д-р Христо Темелски ще бъде на Гробищния парк в родното му село Шумата, Севлиевско, на 14 април, понеделник, от 11 ч.
* Снимката е от личния архив на доц. Темелски
