Върховният касационен съд (ВКС) е взел решение на 16 декември т. г., с което дава разрешение за вписване в регистъра на вероизповеданията на Българската православна старостилна църква (БПСЦ). С това решение ВКС отменя решенията на предходните инстанции – Софийския апелативен съд (от 2023 г.) и Софийския градски съд (от 2022 г.) за вписването на БПСЦ като друга православна църква, различна от БПЦ. Взетото решение е окончателно.
Според съда няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на старостилната църква биха се засегнали правата на Българска православна църква – Българска патриаршия и нейните членове. „За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото. Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на Българска православна църква – Българска патриаршия“, се казва в решението на ВКС.
На официалния сайт на Българската православна старостилна църква се съобщава: „Тази регистрация премахва всички административни и законови пречки, които досега затрудняваха или възпрепятстваха да извършваме дейност“. Основната разлика между БПСЦ и БПЦ е, че първата използва Юлианския календар за отбелязването на неподвижните празници. Същевременно старостилната църква не е призната и не е в общение с поместните православни църкви, независимо по кой календар извършват богослужението си, което свидетелства за съществуването на по-дълбоки различия в учението за Църквата (Символа на вярата, чл. 9).
Епископското си начало тя води от т. нар. Синод на противостоящите на „Църквата на истинските православни християни“ в Гърция (една от около десетте разколнически старостилни църкви в Гърция), където през 1993 г. е хиротоносан Фотий (Сиромахов). Определят себе си като „традиционалисти“. Изповядват т. нар. „киприанство“ (по името на основателя на Синода на противостоящите Киприан Куцумбас, низвергнат от Гръцката църква през 1986 г.), според което в официалните православни църкви присъствието на спасяващата благодат в тайнствата „не е гарантирано, но е възможно“.
От Св. Синод на БПЦ засега няма официален коментар за регистрацията на БПСЦ. Някои политици заявиха, че виждат заплаха за разкол в църковните среди и подготвят промени в Закона за вероизповеданията, според които „… само Българската патриаршия ще има правото да използва словосъчетанието „Българска православна църква“, като изрично ще уточним, че то не може да се използва от други религиозни организации – независимо от това дали има, или няма други добавени думи и словосъчетания към него“.
Апогеят в дейността на старостилната църква у нас беше през 90-те и началото на 2000-те години. Справка от сайта на БПСЦ показва, че главните ѝ различия с БПЦ са „икуменизмът“ и произтеклата от него през 1968 г. „църковно-календарна реформа“.
Старостилната общност днес се ръководи от Триадицки митрополит Фотий, който е предстоятел на БПСЦ и председател на нейния Архиерейски синод (на снимката). Членове на синода са: Созополски епископ Серафим и Кишиневски и Молдовски архиепископ Георги (временен член).
В момента старостилната общност разполага с двадесет свещенослужители, от които седемнадесет свещеници и дякони и трима монаси.
Административният ѝ център е в катедралния им храм „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Бъкстон“ в София. Освен тази църква старостилците разполагат с 18 енорийски храма и параклиси, построени след 1993 г.
