Св. Синод на БПЦ излезе с изявление по повод регистрацията от съда на изповеданието „Българска православна старостилна църква“. Това стана след като съдебното решение за регистрация на общността получи силен обществен отзвук и последваха политически реакции, внушаващи опасност от нов разкол, подобен на разкола от 90-те години на миналия век. Митрополитите заявяват, че наименованието „Българска православна църква – Българска патриаршия“ е уникално и не може да бъде повтаряно дори с прибавянето на нови определения, в случая „старостилна“.
Старостилната общност, чийто духовен център е Княжевският манастир в София, не е ново явление в църковния живот у нас. Тя се оформя още преди демократичните промени около авторитета на двама признавани от БПЦ богослови и духовници – архим. Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев). „Княжевци“, както са известни те, се отделят институционално от БПЦ през 1993 г. с хиротонията за епископ на Фотий (Сиромахов) от гръцки разколници-старокалендарци. Всеизвестен факт е, че много от старите владици се отнасяха покровителствено към „старостилците“ като към „ревностни“ братя, вероятно и с надеждата за тяхното връщане в структурите на БПЦ. За обикновените християни старостилната общност винаги е била съблазън именно заради имиджа си на безкомпромисни ревнители и „истински православни“. През изминалите десетилетия каноничната БПЦ не проведе последователна кампания за просвета на вярващите, дори напротив – старостилните календарни възгледи и нерядко религиозният фундаментализъм се толерираха от канонични свещенослужители на БПЦ, които не разпознават в тях никаква опасност за повереното им паство.
Едва сега, след необичайния обществен отзвук от регистрацията на старостилната църква, който постави проблема в руслото на политическата и дори геополитическата конфронтация, Св. Синод на БПЦ излезе с изявление, в което се коментира доктрината на старостилната църква като вероучително различие с БПЦ. В изявлението се казва:
Във въпросното решение (на съда, бел. ред.) се твърди, че различието в „календара“ е „доктринално“ (= догматическо, вероучително) различие. Ако обаче организацията „Българска православна старостилна църква“, която претендира за регистрация, е различна в доктринално отношение, то тя не може по никакъв начин да използва при самоопределянето си и в своето наименование прилагателното „православна“. Следователно тя или е неправославна (инославна или иноверна) църква и като такава има всяко право да бъде регистрирана именно като неправославна (без да използва заблуждаващото и подвеждащо название „православна“, което има еднозначен смисъл и се отнася само до БПЦ-БП в определението, дадено от конституционния законодател и от Закона за вероизповеданията в Република България), или пък трябва да приеме, че е православна и като такава е неразделна част от едната, единна и единствена Българска православна църква – Българска Патриаршия. Дължим да заявим, че употребата на различни календари (календарни стилове) не е доктринален (догматически) въпрос. Доказателство за това е, че Българската православна църква – Българска Патриаршия се намира в пълно евхаристийно и каноническо общение с редица Поместни православни църкви, в които богослужението се извършва по т. нар. „стар стил“ (Йерусалимска патриаршия, Сръбска православна църква, Руска православна църква и т. н.). Също така в самата БПЦ-БП съществуват енории, в които – по снизхождение (каноническа икономѝя) – с благословението на съответните епархийски архиереи, богослуженията се отслужват по „стария стил“.
Изявлението завършва с призив към християните от старостилната общност да се върнат в лоното на каноничната Православна църква у нас, която е БПЦ:
„Обични братя и сестри от т. нар. „старостилна общност“, с болка и с отеческа в Христа любов ви призоваваме да се завърнете в спасителния Кораб на каноничната Българска православна църква – Българска Патриаршия. Нека Родилият се за нашето спасение Господ Иисус Христос да просвещава умовете и сърцата на всички ни, за да бъдем носители, изразители и благовестители на Неговия небесен благодатен мир, а не сеячи на разделение в трудните и изпълнени с изкушения времена, в които живеем! Нека и ние, заедно с ангелското войнство да възкликнем: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14)“.
