На 20 август в Синодната палата в София се състоя официална среща на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил с посланика на Съединените американски щати у нас Кенет Мертен. В нея участие взеха Мелнишки епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, Евгени Тодоров – служител в политическия отдел на посолството на САЩ, и Димитър Горанов – началник на кабинета на Българския патриарх. Срещата се проведе по молба на американския посланик, след като в началото на юли т. г. Негово Светейшество присъства на традиционния прием в посолството на САЩ по случай Деня на американската независимост.
В разговора с американския посланик патр. Даниил обърна специално внимание на състоянието на религиозната свобода и правото на вероизповед в различните региони на света. Той изтъкна, че по отношение на каноничната Украинска православна църква, начело с Негово Блаженство Киевски и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, се налагат различни ограничения: ограничаване на религиозната свобода, ограничаване на свободата на богослужение, насилствено отнемане на църковната собственост и насърчаване на езика на омразата. Той подчерта, че УПЦ, с която всички поместни православни църкви се намират в евхаристийно общение, е подложена на сериозни фактически и юридически ограничения в своята пастирска дейност, като резултат от дискриминационната политика на определени фактори в Украйна.
Българският патриарх изрази своята увереност, че демократичните сили по света, които следят религиозните процеси, ще вземат предвид тези обезпокояващи тенденции в Украйна и ще съдействат за гарантиране на религиозната свобода, правото на богослужение и неприкосновеност на собствеността на Украинската православна църква. Патриархът припомни, че в европейската история от Реформацията до днес религиозният мир винаги е бил предпоставка за политическия и социален мир.
Причината да се повдигне тази тема на срещата на патр. Даниил с американския посланик у нас е решението на Украинската върховна рада за ограничаване на дейността на УПЦ към Московска патриаршия на територията на Украйна, взето на 20 август. Тогава на второ четене беше приет Закон за забрана на религиозни организации, свързани с Руската православна църква. За такава се смята Украинската православна църква (УПЦ), която е автономна църква в състава на Руската православна църква – Московска патриаршия. В закона се дава деветмесечен срок, в който религиозните организации, заподозрени във връзки с Москва, ще могат да ги прекъснат преди да бъдат забранени. Процедурата по прокарването на закона започна през октомври 2023 г., в разгара на войната на РФ срещу Украйна.
Приемането на законопроекта продължава доста време заради вътрешни спорове в украинския парламент и силното влияние на американски лобисти върху депутатите, включително и от партията на президента Володимир Зеленски „Слуга на народа“. В края на миналата година на Запад се проведе мащабна кампания в полза на УПЦ, организирана от екип юристи, начело с американския адвокат Робърт Амстердам (тук). През пролетта на тази година някои представители на Републиканската партия на САЩ се опитаха да обвържат военната помощ за Украйна с подкрепа за УПЦ. Сред тях беше и младият сенатор от Охайо Джеймс Дейвид Ванс, който сега е кандидат за вицепрезидент на Доналд Тръмп.
В страната съществува и работи и Православната църква на Украйна, съставена от отделили се от УПЦ, която получи своята автокефалия от Вселенската патриаршия в края на 2018 г.
